Пикиращ бомбардировач: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Пикиращ бомбардировач''' е [[самолет]]-[[бомбардировач]], предназначен да пуска [[авиационна бомба|бомби]] при много стръмно спускане ([[пикиране]]), като по този начин постига по-висока точност и намалява ефективността на противниковата [[противовъздушна отбрана]] (ПВО).
Самолетът пикира (почти) вертикално към целта, по [[траектория]]та, по която ще продължие бомбата и я пуска отблизо с голяма скорост. Това позволява точно и лесно да бъдат поразявани сравнително малки и/или движещи се цели.
Пикиращите бомбардировачи се използват за поразяването на важни цели като мостове и кораби, въпреки че съществува риск бомбата да попадне върху броня (най-дебела при [[ватерлиния]]та и най-слаба или несъществуваща на палубата). Огромни щети нанасят попаденията в корабните [[димоотвод]]и, тъй като чрез тях бомбата поразява вътрешността на кораба
== История ==
Ред 12:
С нарастването през годините на здравината и товароподемността на самолетите, тази тактика става високо ценена. В началото на [[1930-те]] пикиращото бомбопускане ясно е фаворитизирано в тактическите доктрини, особено срещу цели, които са твърде малки, за да бъдат точно поразени от нормален, хоризонтално летящ [[бомбардировач]].
Докато ВВС на САЩ залагат на обширни атаки от много големи бомбардировачи, ВМС на САЩ поръчват първия пикиращ бомбардировач
В началото на [[1930-те]] [[Ернст Удет]] на посещение в САЩ успява да закупи четири самолета F8C и да ги превози до Германия. Там те предизвикват малка революция.
За времето си Щуката е най-добрият пикиращ бомбардировач. Използването на „въздушна артилерия“ решава един от големите проблеми на [[блицкриг]]а: атакуването на добре окопани защитни позиции, които иначе би трябва да бъдат обстрелвани с трудноподвижна [[артилерия]], а бързите [[танк]]ове през това време да чакат.
▲В началото на [[1930-те]] [[Ернст Удет]] на посещение в САЩ успява да закупи четири самолета F8C и да ги превози до Германия. Там те предизвикват малка революция. Тактиката на пикиращия бомбардировач позволява малки самолети на [[Луфтвафе]] да играят успешна роля като [[тактическо оръжие|тактическото оръжие]], което е било нужно. Скоро са сключени договори за проектирането на собствени пикиращи бомбардировачи, в резултат на които се появява самолетът [[Ju-87|Юнкерс Ju-87 „Щука“]] (съкратено от немското ''Sturzkampfflugzeug'', буквално „пикиращ боен самолет“).
▲За времето си Щуката е най-добрият пикиращ бомбардировач. Използването на „въздушна артилерия“ решава един от големите проблеми на [[блицкриг]]а: атакуването на добре окопани защитни позиции, които иначе би трябва да бъдат обстрелвани с трудноподвижна [[артилерия]], а бързите [[танк]]ове през това време да чакат. Ефектът от тази тактика е доказан при нашествието в [[Полша]] и [[Ниските страни]] (особено при бомбардирането на [[Ротердам]] през [[1940]] г.) В един от случаите [[Британските експедиционни сили]] изграждат силни защитни позиции на западния бряг на река [[Ойре]] точно пред фронта на светкавично настъпващите германски танкове. Атаките на Щуките бързо правят пробив в отбраната и немските инженерни войски успяват да осигурят пресичането на реката доста преди да пристигне артилерията.
Щуките бързо остаряват морално и многократните опити да бъдат заменени с по-нов и усъвършенстван самолет неизменно се провалят. При започването на [[Битката за Британия]] те вече са превъзхождани от КВС и търпят огромни загуби.
Япония също влага значителни усилия в пикиращите бомбардировачи, по същите причини като ВМС на САЩ
За разлика от Япония, САЩ разполагат с Дъглас SBD „Dauntless“, който постига резултати като D3A, а по-късно е заменен с по-бързия и по-сложен Къртис SB2C „Helldiver“.
Един от най-известните случаи на успешна пикираща атака е в [[Мидуей (битка)|битката при атола Мидуей]] през [[юни]] [[1942]] г. когато американски самолети Dauntless нанасят фатални попадения на три отделни японски самолетоносачи от първа линия в рамките на шест минути.
Единствената голяма сила, която не произвежда собствен пикиращ бомбардировач е Великобритания. [[Кралската флота]] няколко пъти се опитва да въведе такъв, но не успява поради множество причини, не на последно място заради политическото влияние на Кралските военновъздушни сили.
След войната пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Зенитната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи.
В днешно време [[умна бомба|умните бомби]] са заменили повечето от другите видове техники за бомбардиране в САЩ и европейските страни. Бомбите могат да бъдат пускани от голяма височина на много километри от целта, снижавайки риска за самолета.
{{Портал |Авиация}}
[[Категория:Бомбардировачи|*]]
|