Уикипедия

Бомбардировач: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Съвременни: replaced: изстребители → изтребители редактирано с AWB
форматиране: 13x тире, 6x кавички, 6 интервала, 6lokavica, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:B-2 Spirit supporting operation Odyssey Dawn.jpg|280px|мини|Американски Bomb Wing - – B-2 от 2011]]
 
'''Бомбардировач''' е боен [[самолет]], предназначен за поразяване с [[Бомба|авиобомби]], авиационни [[ракета|ракети]] и други средства на наземни, подземни и морски обекти, както и жива сила на противника.
 
От другите типове бойни самолети ги отличава наличието на сложно бомбардировъчно въоръжение и много по-голямата маса и размери на машината.
 
== История ==
Ред 10:
Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. [[запад]]но от [[Триполи]] от [[Италия|италианския]] капитан Карло Мария Пиаца със самолет „[[Блерио XI|Блерио]]“, а първата [[бомбардировка]] е извършена на 1 ноември 1911 година, над турския военен лагер край Таджир, от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет „Етрих Таубе“.
 
Първите опити за преоборудване на аероплани за атакуване на наземни цели са направени преди [[Първа световна война|Първата световна война]]. Първоначално вместо бомби се използват метални пръчки с размер, малко по-големи от молив. Металните стрелички с размер около 30 см били хвърляни върху кавалерията и пехотата на противника и пробивали дървена траверса с дебелина около 150 mm.
 
[[File:Caproni Ca36 050309-F-1234P-003.jpg|мини|Легендарният [[Италия|италиански]] бомбардировач „Капрони СА-3“]]
За създател на първата авиационна бомба може да се счита [[Италия|италианският]] лейтенант К. Ципели, който прави множество опити с авиационни бомби, като най-много усилия хвърля в създаването на взривател и неговото сработване в най-подходящия момент.
 
Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на [[17 ноември]] [[1912]] година от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор [[Васил Златаров]] (наблюдател) със самолет [[Блерио XI|„Блерио“ XI-2]].
Ред 22:
В началото на войната бомбардировка с аероплан се провеждала по-скоро като психологическо средство за въздействие върху противника, отколкото за нанасяне на сериозни поражения. В ролята на бомбардировачи са използвани леки разузнавателни самолети, [[пилот]]ите на които взимали със себе си няколко бомби. Бомбите се хвърляли ръчно, прицелването ставало „на око“. Такива рейдове обикновено имали случаен характер и не били съгласувани с наземните войски.
 
За разлика от самолетите, през войната страшна военна сила били [[Дирижабъл|дирижаблите]]. Най-силна въздухоплавателна държава по това време била [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], която имала цели 18 дирижабъла. Немските апарати можели да преминат разстояние от 2-3000 km със скорост 80-90 km/h, носейки товар от няколко тона бомби. Например на 14 август 1914 година в резултат от нападението на един военен дирижабъл над град [[Антверпен]] били разрушени напълно 60 къщи, а още 900 били повредени. Също така през септември 1914 година немците губят четири дирижабъла в нощна акция, главно поради големия им размер, ниската скорост и най-вече защото били пълни със силно взривоопасен [[газ]] — – [[водород]] (в днешните дирижабли се използва инертният [[хелий]]). За военачалниците било ясно, че във въздушните атаки им трябва машина, която да е много по-лека и маневрена.
 
На 21 ноември 1914 година четири леки разузнавателни самолета от ВВС на [[Великобритания]] — – „Avro-504“, нанасят удар върху базата за дирижабли на Германия — – ''Фридрихсхафен''. Британците смятат тази атака за първото използване на авиацията като стратегическо военно средство.▼
 
Първи самолети, специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] — – бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800 kg бомби, като за пускането им дори се използвал електрически спусък. За защита през 1917 година на самолета са поставени 8 картечници и [[резервоар]]ите му са защитени с броня.▼
▲На 21 ноември 1914 година четири леки разузнавателни самолета от ВВС на [[Великобритания]] — „Avro-504“, нанасят удар върху базата за дирижабли на Германия — ''Фридрихсхафен''. Британците смятат тази атака за първото използване на авиацията като стратегическо военно средство.
 
▲Първи самолети, специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] — бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800 kg бомби, като за пускането им дори се използвал електрически спусък. За защита през 1917 година на самолета са поставени 8 картечници и [[резервоар]]ите му са защитени с броня.
 
== Междувоеннен период ==
Line 39 ⟶ 38:
Прогресът в авиацията позволява да се строят тежки четиримоторни самолети, неотстъпващи по скорост на бързите двумоторни бомбардировачи. Това основно се постига с намаляването на теглото на двигателите, промените във витлата, подобряване на аеродинамиката на самолетите, гладка обшивка и т.н. подобрения, които от своя страна дават на производителите възможността да натоварят допълнително крилата например, освен повишения товарен обем на машините. Първият такъв самолет е американският четиримоторник Боинг B-17 Flying Fortress, чийто пробен полет е на 28 юли 1935 година.
 
В началото на 30-те години [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва разработката на тежки четиримоторни бомбардировачи. Един от първите е [[ТБ-3]], познат и като АНТ-6, на конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]]. Това е първият в света бомбардировач със свободноносещо крило. На 27 декември 1936 година започва изпитанието на четиримоторния ТБ-7, преименуван след 1942 г. на [[Пе-8]]. Първоначално в заданието на ВВС на СССР, новият съветски бомбардировач е със зададена скорост от 250 km/h и бомбен товар 10 тона. След три години вече е била нужна скорост от 400 km/h, а бомбовият товар е намален на 2 тона за сметка на височината на полета — – 12 000 m. За да се достигне такава височина на полета, конструкторите трябвало да направят драстични промени във фюзелажа на машината и да поставят пети мотор, който да задвижва огромен компресор, за да доставя необходимото количество въздух на двигателите за работа такива условия.
 
През 1939 година [[Италия]] започва да произвежда модерните четиримоторни бомбардировачи [[Piaggio P.108]], а [[Великобритания]] — – „[[Handley Page Halifax|Халифакс]]“ и „[[Шорт Стърлинг (бомбардировач)|Стърлинг]]“.
 
Едновременно с усъвършенстването на класическия бомбардировач през 30-те години на ХХ век се появява нов тип самолет — – [[пикиращ бомбардировач]], най-известният и успешен от които е немският [[Ju-87|Юнкерс Ю 87]].
 
== Втора световна война ==
[[File:Boeing B-29 Superfortress.jpg|мини|Американски бомбардировач Боинг В-29 "Суперфортрес"„Суперфортрес“]]
[[File:NA B-25J.jpg|thumb|Бомбардировач В-25 Mitchel]]
По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300-400 km, докато посредством втория вид били нанасяни удари в дълбочина, например бомбардировките на съюзниците над [[Дрезден]], [[Бремен]], [[Берлин]], [[София]], [[Румъния|Румънските нефтени полета]] и много други.
Line 52 ⟶ 51:
В бойни действия за поддръжка на сухопътните войски се използвали предимно едномоторни самолети: „Fairey Battle“, „Су-2“, „Ju-87“ и други. Както показва практиката, те действали изключително успешно при атака на слабо защитени от зенитна артилерия и противникови изтребители позиции. След края на Втората световна война производството на едномоторни бомбардировачи е спряно.
 
За разлика от [[Германия]] и СССР, където предимно се развива „фронтовата“ авиация, в САЩ и Великобритания се обръща много по-голямо внимание на стратегическите (далекобойни) бомбардировачи, снабдени с два и четири двигателя машини, с огромен обсег на действие, способни да нанасят масирани удари по граждански, икономически и военни цели, далеч зад фронтовата линия. В началото на войната Великобритания въвежда на въоръжение бомбардировача „[[Авро Ланкастър]]“, който става основен тежък бомбардировач на съюзните сили в [[Европа]].
 
Основни тежки бомбардировачи на ВВС на САЩ са B-17 Flying Fortress — – най-бързият и височинно действащ бомбардировач в света по това време, както и Consolidated [[B-24 Либърейтър|B-24]] Liberator. След 1944 г. на въоръжение е приет четиримоторният бомбардировач [[B-29]] Superfortress. С такъв бомбардировач, носещ името "„[[Енола Гей]]"“ на 6 август 1945 г. е хвърлена [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|първата атомна бомба над Хирошима]].
 
Сред фронтовите бомбардировачи най-известни са съветските пикиращи „[[Пе-2]]“ и [[Ту-2]], английският „De Havilland DH. 98 [[Москито]]“, американските „A-20“,"B-25 Mitchell" „Martin B-26 Marauder“, „Douglas A-26 Invader“.
Line 64 ⟶ 63:
[[Файл:Airplanes stealth bomber.jpg|мини|Бомбандировач [[Стелт]]]]
 
В модерните въздушни сили разграничението между бомбардировач, [[изтребител]]-бомбардировач и [[щурмови военен самолет]] са се размили. Много щурмови самолети, които изглеждат като изтребители и имат възможността да пускат бомби имат малка възможност да влизат във въздушни сражения. Съответно много изтребители, като F-16, са често използвани като "камиони„камиони за бомби"бомби“, въпреки че са проектирани за въздушен бой.
 
== Видове ==
Line 74 ⟶ 73:
и
 
[[File:StukaRA.jpg|мини|Един от най-известните фронтови бомбардировачи - – германския [[Ju-87|Щука Ju-87]]]]
* фронтови
* далекобойни
 
Фронтовите бомбардировачи поразяват цели предимно в оперативна дълбочина, далекобойните и стратегическите — – в оперативна и стратегическа дълбочина, обхваща един или няколко обекта на бойни действия.
 
== Български бомбардировачи ==
По време на [[Балканска война|Балканската война]] няма специализирани самолети за бомбардировка. Първият самолет, използван за тази цел, е [[Блерио XI|„Блерио“ XI-2]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] за разузнавателни и бомбардировъчни цели са били използвани немските Otto C-I, от които през 1916 г. са били доставени 13 самолета.
 
В периода между двете световни войни България няма право на бомбардировъчна авиация. Първите самолети за бомбардировъчни нужди са доставени едва през 1937 г. - – 12 двумоторни немски бомбардировача [[Dornier Do 11]] "Прилеп"„Прилеп“. През 1939 г. [[Германия]] ни доставя бомбардировачи от разформированите вече чехословашки въздушни сили - – 32 двумоторни бомбардировача [[СБ (АНТ-40)|Avia B-71]] "Жерав"„Жерав“ и 12 нощни двумоторни бомбардировача Bloch M.B.200 "Бухал"„Бухал“. През 1940 г. са доставени и 11 двумоторни [[Dornier Do 17]] M/P "Ураган". Първите пикиращи бомбардировачи [[Ju-87|Юнкерс Ю 87]] модификации R и D са доставени в България през 1943 г. На армията е доставен и един двумоторен Хайнкел He-111, но той не е използван за бомбардировъчни цели. След 1945 г. е преоборудван за граждански полети и е първият правителствен самолет.
 
След Втората световна война през 1945 г. българската авиация получава щурмови бомбардировачи [[Ил-2]], както и двумоторни пикиращи бомбардировачи [[Пе-2]] и [[Ту-2]], последният eе използван и като торпедоносец. През 1951 г. са доставени и първите щурмови самолети Ил-10. Първите реактивни бомбардировачи на българските ВВС са [[Ил-28]], доставени през 1954 г. Щурмовата авиация получава едномоторния [[Су-22]] през 1984 г., а през 1986 г. и двумоторния [[Су-25]].
 
== Вижте също ==
Line 93 ⟶ 92:
 
== Източници ==
{{Портал Авиация}}▼
Недялков, Димитър. История на българската военна авиация. Военно издателство, София 2012, ISBN 978-954-509-471-2
 
== Външни препратки ==
* {{commonscat-inline|Bomber aircraft}}
{{Портал военно дело}}
 
▲{{Портал |Авиация|Военно дело}}
[[Категория:Бомбардировачи| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бомбардировач“.