Отваря главното меню

Промени

1868-75
== Произход и ранни години ==
 
Милан Обренович е син на Милош Евремович и Мария Елена Катарджи. Баща му е племенник на сръбския княз [[Милош Обренович]]. Майка му е от изтъкнат [[Молдова|молдовски]] род. През 1861 година, когато Милош Евремович умира, грижите за 7-годишния Милан са поети от тогавашния сръбски княз [[Михаил Обренович]]. Момчето е изпратено в [[Париж]]. Убийството на княза през 1868 година го заварва като ученик в Лицея „Луи Велики“. Като престолонаследник, Милан е принуден да отпътува за [[Белград]], за да се възкачи на престола.<ref name="hoesch">Hösch, Edgar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1366 Milan Obrenović], във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1979, с. 205-207. Посетен на 03.12.2017.</ref>
 
== Управление ==
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 08.jpg|мини|ляво|200п|Княз Милан на младини]]
 
От 1868 до 1872 година, когато Милан навършва 18 години, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]] и [[Йован Ристич]]. През 1869 година регентите прокарват [[Конституция на Сърбия (1869)|конституция]], с която орязват правомощията на княза, принуждавайки го да дели законодателната власт с парламента.<ref>{{cite book | last = Stokes | first = Gale | title = Politics as Development: The Emergence of Political Parties in Nineteenth Century Serbia | publisher = Duke University Press | year = 1990 | pages = 12-14}}</ref> Недоволен от ограниченията, след като навършва пълнолетие княз Милан се опитва да управлява с помощта на консерваторите, които също са несъгласни с новата конституция. Нейните привърженици (либералите) обаче държат мнозинството в Скупщината и предизвикват падането на правителствата на [[Йован Маринович]] през ноември 1874 и [[Ачим Чумич]] през януари 1875 година.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 (I) | title = Влада Милана Обреновића. Књига 1 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-007 | accessdate = 09.01.2018 | pages = 374-378, 384-386}}</ref> През 1875 Милан разпуска непослушния парламент, но изборите през август същата година са спечелени отново от либералите. Въпреки разногласията по отношение на конституцията и [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинското въстание]] (либералите агитират за подкрепа на сръбските въстаници в [[Османската империя]], докато князът се опасява от конфликт с империята), Милан е принуден да даде властта на водача им [[Стевча Михайлович]].{{hrf|Jовановић|1934 (I)|411-414, 429-433}}
От 1868 до 1872 година, когато Милан достига пълнолетие, Сърбия е управлявана от регентство начело с [[Миливое Блазнавац]]. Съгласно [[Конституция на Сърбия (1869)|конституцията]] от 1869 година страната е обявена за наследствена конституционна монархия. Князът поделя законодателната власт с парламента (Скупщината), като назначава четвърт от депутатите. Милан предпочита да управлява заедно с консерватори и либерали. До 1873 министър-председател е Блазнавац, а след това – Йован Ристич.<ref>Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. [https://chitanka.info/text/5818/68#textstart Том 1.]</ref>
 
Междувременно, от началото на управлението си Милан полага последователни и успешни усилия да привърже офицерския корпус към себе си и да превърне армията в опора на властта.{{hrf|Stokes|1990|20}}
 
През октомври 1875 година княз Милан се жени за [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия Кешко]], дъщеря на молдовски болярин на руска служба.<ref name="hoesch"/>
{{Вижте също|Източна криза|Първа сръбско-турска война|Втора сръбско-турска война}}
 
През юни 1876 – година след избухването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)|Херцеговинско-босненското въстание]], княз Милан повежда война с Османската империя за освобождение на [[Босна]]. След неуспешни офанзиви в [[Санджак (област)|Санджак]] и към [[Бела паланка]], войската му е принудена да премине към отбрана срещу по-многобройната и по-добре въоръжена османска армия, която окупира и опустошава Източна Сърбия.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 (II) | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 | accessdate = 03.12.2017 | pages = 32-38}}</ref> Въпреки това, под влиянието на руския генерал [[Михаил Черняев]], Милан продължава войната, която завършва през октомври същата година с [[Битка при Джунис|поражението при Джунис]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|76-79, 86-87, 94-95}}
 
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
 
След избухването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 година Милан и правителството му изчакват [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да подновят бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|182-187}} В хода на [[Берлинския конгрес]] сръбското правителство затвърждава тези териториални придобивки с помощта на Австро-Унгария пряко волята на Русия.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|216-218}} Берлинският договор премахва васалния статут на Сръбското княжество спрямо Османската империя и го превръща в независима държава.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|222}}
 
=== Външна политика (1878 – 1885) ===