Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Disambiguated: Печ (пояснение) → Печ (Косово) (2), Драчевица → Драчевица (Сърбия), Водица → Водица (манастир) |
||
Ред 51:
==== Възход ====
[[Османци]]те превземат [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] от [[Византийска империя|Византия]] през [[1354]]. Този град, намиращ се на югоизточния ъгъл на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], е първото османско владение в [[Европа]]. Оттам османците навлизат във вътрешността на Балканите и през [[1370]] достигат сръбските земи и по-точно територията на [[Мрнячевич]] в източната част на региона [[Македония (област)|Македония]].<ref> Fine 1994, стр. 377 – 78</ref> Армия предвождана от братята Мрнячевич навлиза в контролираната от османците територия и се сблъсква с тях в [[Черноменска битка|битката при Черномен]] на [[26 септември]] [[1371]]. Османците разбиват сръбската армия, а [[Вълкашин]] и [[Иван Углеша|деспот Углеша]] са убити.<ref>Fine 1994, стр. 379</ref> Синът на Вълкашин и негов наследник, [[Крали Марко]], се превръща в съ-цар с [[Стефан Урош V|Урош]]. През декември [[1371]] Урош умира без наследници, бележейки края на династията на [[Неманичи]]те, управлявали [[Сърбия]] два века. Владетелят на [[Сръбско царство|Сръбското царство]], което де факто престава да съществува като цялостна единица, формално е цар Марко Мрнячевич. Влиятелните сръбски благородници обаче дори не обмислят да го признаят за върховен предводител.<ref>Mihaljčić 1975, стр. 168</ref> Те атакуват земите на Мрнячевич в Македония и [[Косово поле|Косово]]. [[Призрен]] и [[Печ (
След гибелта на братята Мрнячевич, [[Никола Алтоманович]] се превръща в най-влиятелния благородник в разпокъсаната сръбска държава. Докато княз Лазар е зает с превземането на Прищина и Ново Бърдо, Никола превзема [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":4" /> През [[1371]] княз Лазар и босненският бан [[Твръдко I|Твърдко]] формират съюз срещу Никола. Според източници от [[Дубровник]], [[Венецианска република|република Венеция]] посредничи в договор между Никола Алтоманович и [[Джурадж I Балшич]] за единно нападение над Дубровник. Никола би спечелил [[Пелешац]] и [[Стон]], дубровнишките владения в [[Захумлие]]. [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] предупреждава Никола и Джурадж да не се занимават с Дубровник,<ref>Fine 1994, стр. 384</ref> унгарски васал от [[1358]].<ref>Fine 1994, стр. 341</ref> След договорките с Венеция, враг на [[Унгария]], Никола губи унгарските си протекции.<ref>Mihaljčić 1985, стр. 57</ref> Лазар, готвейки се за сблъсък с Никола, обещава на Лайош Велики [[Васал|васалитет]] ако получи неговата подкрепа. Княз Лазар и Твърдко атакуват и побеждават Никола Алтоманович през [[1373]]. Никола е заловен в столицата си, [[Ужице]], и ослепен от племенниците на Лазар, братята Мусич (според [[Мавро Орбини|Орбини]] с тайното одобрение на Лазар).<ref>Mihaljčić 1985, стр. 58 – 59</ref> Лазар приема васалитет на Лайош Велики.<ref name=":4" />
Твърдко анексира части от Захумле, преди това владяни от Никола, включително горните течения на реките [[Дрина]] и [[Лим]], както и [[Оногошт]] и [[Гацко]].<ref name=":6">Fine 1994, стр. 392 – 93</ref> Княз Лазар, [[Вук Бранкович]] и [[челник Муса]] завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, [[Мара Лазаревич|Мара]], през около [[1371]], печели [[Сеница]] и част от Косово. Челник Муса пък управлява земя около връх [[Копаоник]] заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: [[Драчевица (Сърбия)|Драчевица]], [[Конавле]] и [[Требине]]. Твърдко взема тези земи през [[1377]]. През [[октомври]], Твърдко е коронясан като цар на всички [[сърби]], [[Босна]], крайморските и западни земи.<ref name=":4" /> Макар че е [[католик]], коронацията на Твърдко е извършена в сръбския [[манастир]] [[Милешева]].<ref name=":5">Fine 1994, стр. 392 – 93</ref> Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията [[Неманичи|Неманич]]. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], единствената монолитна [[институция]] в разпокъсаната [[държава]] не подкрепя Твърдко.<ref name=":4" />
==== Влиятелен владетел в Сърбия ====
След победата над [[Никола Алтоманович]], княз Лазар се превръща в най-влиятелния владетел на територията на бившето [[Сръбско царство]].<ref name=":5" /> Някои местни [[благородници]] отхвърлят властта на Лазар, но впоследствие я признават. Такъв е случаят с [[Никола Зоич]] от планината [[Рудник (планина)|Рудник]] и [[Новак Белоцърквич]] от долината на [[Топлица (река)|река Топлица]].<ref>Šuica 2000, стр. 103 – 10</ref> Владенията на Лазар са спасение за [[Православие|православните]] монаси, които бягат от завзетите от [[Османска империя|османците]] земи. Това носи славата на Лазар до [[Света гора|Атон]], центърът на православното [[монашество]]. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] е в схизма с [[Константинополската патриаршия]] от [[1350]]. Сръбски монах от Атон на име Исая, отличил се като писател и оратор, окуражава Лазар да работи за помирението между двете институции. Благодарение на усилията им, делегация от църковни представители е изпратена в [[Константинопол]], за да преговаря за помирение. Опитът е успешен и през [[1375]] Сръбската православна църква е приета отново в лоното на Константинополската патриаршия.<ref name=":4" />
[[Файл:Monastery Ravanica.JPG|ляво|мини|255x255пкс|Църквата на манастира [[Раваница]], основан от княз Лазар през [[1381]]]]
Последният сръбски [[патриарх]] по време на [[Схизма|схизмата]], [[Сава IV]], умира през [[април]] [[1375]].<ref>Mihaljčić 2001, стр. 270</ref> През [[октомври]], Лазар и Джурадж Балшич свикват синода на сръбската църква в [[Печ (
Лазар разширява владенията си до река [[Дунав]] през [[1379]] след като превзема [[Кучево]] и [[Браничевски окръг|Браничево]], измествайки унгарския васал Радич Бранкович Растислалич.<ref name=":8">Mihaljčić 1975, стр. 217</ref> [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] вече дарил на Лазар региона [[Мачва]], може би когато князът е приел [[васалитет]]. Лазар вероятно е въстанал срещу Лайош Велики. Известно е, че Лайош Велики готви кампания срещу Сърбия през [[1378]], но не е ясно срещу кой точно владетел е била насочена тя. Възможно е и това да е бил Радич Бранкович Растислалич, а нападението на Лазар да е било съгласувано с Лайош.<ref name=":8" />[[Файл:Hilandar-coat of arms.jpg|мини|275.994x275.994px|[[Герб]]ът на княз Лазар, нарисуван на една от стените на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]]]Държавата на Лазар, известна в литературата като [[Моравска Сърбия]], е по-голяма от териториите на другите владетели на сръбски земи. Армията и властта му е по-добре организирана. Държавата на Лазар включва земите по течението на реките [[Велика Морава]], [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]]. Тя се простира от извора на Южна Морава на север до реките Дунав и [[Сава (река)|Сава]]. Северозападната граница е река [[Дрина]]. Освен столицата [[Крушевац]], територията му включва и [[Ниш]] и [[Ужице]], както и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]] и [[Рудник (град)|Рудник]], двата най-богати минни региона в средновековна Сърбия. От всички сръбски земи, тази на Лазар е най-далеч от османската територия и най-слабо засегната от османските безчинства. Тя привлича [[Имигрант|имигранти]] от други земи, които строят нови села в преди това слабо заселени райони на Моравска Сърбия. Между тях са и [[Духовник|духовници]], които стимулират възстановяването на старите църковни центрове и основаването на нови. Стратегическата позиция на територията на Лазар спомага за израстването на престижа и политическото му влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]] с оглед на очакваната османска [[офанзива]].<ref name=":5" /><ref name=":9">Mihaljčić 2001, стр. 116 – 32</ref>
| |||