Хоталич: Разлика между версии

След възстановяването му през X век Хоталич е бил най-големият по площ, като изключим столиците от Първо и Второ българско царство Плиска, Преслав и Търново. Името на града е открито само в един писмен извор („Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“). Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. Вероятно посоченият от [[Хаджи Калфа]] османски град ''Хуталиджа'' е тъждествен с късносредновековния Хоталич. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643-1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“), затова не разполагаме с много първоначална история за него. Отначало наименуван Хотел (старинно славянско име), а по-късно в турските административни документи вписан като Хоталич. [[Севлиево]] също е било наричано Хоталич („крепостта Хоталич и долния Хоталич“). Чак от 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви. Предполага се, че когато турците завземат [[Северна България]] разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението. Заселват се в долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.