Разлика между версии на „Троянска война“

Троянска война (редактиране)

Версия от 18:18, 11 януари 2018

10 318 байта изтрити ,  преди 3 години
Автоматична редакция: Заместване на текст чрез sed.
м (Премахнати редакции на 87.246.49.154 (б.), към версия на Ket)
Етикет: Отмяна
(Автоматична редакция: Заместване на текст чрез sed.)
{{Военен конфликт
|име = Троянска война
|конфликт=
|картинка=Файл:Homeric Greece-en.svg
|описание= Карта на Омирова Гърция
| период =1193 – 1183 пр.н.е.
| място = Западната част на [[Мала Азия]]
| резултат = Падането на [[Троя]]
| страна1 =[[Image:Coat of arms of Greece.svg|20px|]] Гърци
| страна2 = Троянци и техните съюзници
| командир1 = [[Агамемнон]],Одисей,Диомед,Ахил,Менелай,Аякс Теламонид,Паламед
| командир2 = [[Приам]]<br> [[Хектор]]
|сила1= Около 1185 кораби,100 000 ахейци
|сила2= 35 000 – 45 000,3000 – 5000 стрелци
|жертви1= Около 40 000
|жертви2= Почти всички са избити,с изключение на няколко десетки,които заедно с Еней успяват да се спасят
}}
 
Според легендите '''Троянската война''' е водена между град [[Троя]] в [[Мала Азия]] и [[Ахея|ахейската]] войска. Войната започва, след като троянецът [[Парис]] отвлича [[Хубавата Елена]], жената на [[спарта]]нския цар [[Менелай]].
 
Троянската война е едно от основните събития в [[древногръцката митология]] и е описана в поредица от епични поеми, от които само 2 – „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, са оцелели до днес. „Илиада“ описва последните 50 дни преди края на войната, а „Одисея“ разказва за връщането от войната на един от гръцките герои – [[Одисей]]. Други части от историята са пресъздадени от по-късни гръцки поети, както и от [[рим]]ския поет [[Виргилий]] в неговата „[[Енеида]]“.
 
Древните гърци вярвали, че описаните от [[Омир]] събития са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 век пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до [[Дарданели]]те в земите на днешна северозападна [[Турция]]. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през [[1870]] г. [[Хайнрих Шлиман]] открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от древна Троя.
 
== Източници ==
Събития, свръзани с Троянската война, са описани в много творби на гръцката литература и изобразени в древното изкуство. Няма цял текст, които да описва всичко, случило се по време на войната. Историята е съчетание на различни източници, някои от които противоречащи си. Най-важните литературни източници са двете епични поеми, традиционно приписвани на Омир – Илиада и Одисея, написани около 9 и 6 век пр.н.е. Всяка една от тях покрива част от събитията, свързани с войната. Илиада покрива кратък период от последната година от обсадата на Троя и превземането на града, докато Одисея описва пътя на Одисей от Троя до Итака, след края на войната.
 
Други части от Троянската война са описани в старогръцки епически поеми: ''[[Киприя]]'', ''[[Етиопида]]'', ''[[Малка Илиада]]'', ''[[Разграбването на Троя]]'', ''[[Връщане]]'', и ''[[Телегония]]''.
 
== Легендата ==
=== Пелей, Тетида и ябълката ===
Според [[древногръцката митология]] [[Зевс]] станал върховен бог, като свалил от власт своя баща [[Кронос]]; Преди това Кронос също взел властта със сила от своя баща [[Уран (митология)|Уран]]. Зевс научил, че според пророчество властта ще му бъде отнета от негов син. Според друго пророчество, морската нимфа Тетида, с която Зевс имал връзка, ще роди син, който ще стане по-велик от баща си. Вероятно заради това Тетида била сгодена за най-възрастния цар – [[Пелей]]. Тетида родила от Пелей син – [[Ахил]]. Било предсказано, че той ще умре млад в Троя. С надеждата да го предпази докато бил бебе, [[Тетида]] го потопила във водите на [[Стикс]], правейки го неуязвим за оръжия. Само петата му, там където го е държала, останала непотопена. Когато пораснал, Ахил станал най-великият от всички смъртни войни.
[[Image:Rubens - Judgement of Paris.jpg|thumb|250px|Решението на Парис, [[Рубенс]], Национална галерия, [[Лондон]]]]
 
Всички богове били поканени на сватбата на [[Пелей]] и [[Тетида]], с изключение на [[Ерида]]. Обидена <ref>[[Хигин]], Фабула 92</ref>, тя отишла невидима и подхвърлила под масата златната [[ябълка на раздора]], на която пишело ''Kallisti'' (''На най-красивата'')
<ref>[[Аполодор]], [[Митологическа библиотека]], Е, III 2</ref>. За ябълката заспорили [[Хера]], [[Атина (митология)|Атина]] и [[Афродита]]. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини. За да разреши спора, [[Зевс]] поръчал на [[Хермес]], да заведе богините в планината [[Ида планина (Турция)|Ида]], където пасял стадата младият троянски принц [[Парис]], заточен, защото имало пророчество, че той щял да подпали Троя, и той да отсъди. Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите войни. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла [[Азия]]. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света <ref>[[Омир]], „[[Илиада]]“, XXIV 25 – 30</ref>. Парис присъдил ябълката на Афродита и се върнал в [[Троя]]. С това си решение той превърнал Хера и Атина в свои смъртни врагове. В резултат на това при последвалата война Хера и Атина поддържали ахейците, а Афродита – троянците. След като взел решението Парис отишъл на гости на [[Менелай]] и в неговото отсъствие, с помощта на Афродита, убедил [[Хубавата Елена]] да стане негова жена <ref>[[Аполодор]], Епитом III 3</ref>. Това и станало повод за началото на продължилата 10 години Троянска война.
 
=== Бягството (отвличането) на [[Хубавата Елена]] ===
[[Image:Giovanni Francesco Romanelli 001.jpg|thumb|250px|Отвличането на Елена, Джовани Франческо Романели, 17 век]]
Елена била най-красивата жена на света. Източниците посочват различно кои от четирите и&#768; деца са на Зевс и кои на Тиндарей. Когато пораснала, Хубавата Елена имала много обожатели, но баща и&#768; се страхувал да я даде за жена на когото и&#768; да е от тях, защото това би породило недоволството на останалите и може би война. Накрая един от претендентите за ръката и&#768;, [[Одисей]] от [[Итака]], предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора и&#768; и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва.
 
Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, и Елена станала неговата царица. Брат му [[Агамемнон]] се оженил за сестрата на Елена, [[Клитемнестра]] и се върнал обратно на трона в [[Аргос]].
Анонимен потребител
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/8333296“.