Разлика между версии на „Робърт Макклур“

+ Нормативен контрол, премахвам линк към търговски сайт, + Категория:Британски адмирали
(+ Нормативен контрол, премахвам линк към търговски сайт, + Категория:Британски адмирали)
{{Личност
| име = Робърт Макклур
| име-оригинал = Robert John Le Mesurier McClure
| категория = изследовател
| описание = английски изследовател
 
=== Откриване на Северозападния проход (1850 – 1854) ===
Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 г., Макклур е назначен за командир на кораба „Инвестигейтър“ в нова експедиция, целта на която е отново търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива [[Северозападен морски път|Северозападния проход]].
 
През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направление прониква в широкия залив [[Амундсен (залив в Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (остров, Канада)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока [[Макклур (проток)|Макклур]], между Банкс на юг и островите [[Принц Патрик]] и [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.
 
През пролетта на 1851 г., Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд, под командването на лейтенант Кресуел (''Cresswell''), открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс. Южният отряд, под командването на лейтенант Хасуел, открива северозападната част на остров Виктория – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат, заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}).
 
През лятото Макклур прави опит да се придвижи с „Инвестигейтър“ в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива [[Мерси (залив)|Мерси]], на северното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от [[цинга]].
 
През април 1852 г., Макклур и екипажът му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854, след ново – четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
 
== Следващи години (1854 – 1873) ==
След завръщането си през 1854 г., Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери, са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''„Discovery of the North West Passage“''.
 
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин [[вицеадмирал]] през 1867, а през 1873 – пълен [[адмирал]]. Същата година на [[17 октомври]] умира в [[Портсмът]] на 66-годишна възраст. Погребан е в [[Лондон]].
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 279 – 281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962., стр. 374 – 377, 382 – 384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
 
{{Превод от|en|Robert McClure|382540443}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Макклур, Робърт Джон}}
 
[[Категория:Английски изследователи]]
[[Категория:Ирландски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Северна Америка]]
[[Категория:Британски адмирали]]
 
{{Превод от|en|Robert McClure|382540443}}