Византийска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.43.48.116 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
|||
Ред 131:
Що се отнася до териториите ѝ, през [[VII век]] – [[X век]] империята се свила до съвременните граници на [[Турция]] и [[Гърция]], но това било по-единно общество – гръцкият език станал основен, православната църква се освободила от еретичните Източни провинции, преминали към исляма, и постепенно се отдалечавала от католическия Рим. Военните и икономически промени създали силното военно съсловие на стратиотите, средна класа, позволила на императорите да водят активна политика векове наред.
През първите стотина години от периода ([[634]] – [[740]] г.) основният противник на империята били [[араби]]те. Още през [[649]] г. тези традиционно пустинни бойци построили флот и започнали да оспорват морското могъщество на ромеите. На няколко пъти те достигали и обсаждали по суша и море Константинопол, но били отблъснати. През [[672]] г. за пръв път в морска битка с арабите бил използван [[гръцки огън]] – оръжие, чиято тайна на производство била толкова старателно пазена, че изчезнала заедно с империята. В края на VII век, нова държава започнала да оспорва владичеството на империята на Балканският полуостров. Във войната през [[680]] г., с възникналата преди няколко десетилетия [[Българска държава]], империята претърпяла унизително военно поражение и през [[681]] г. подписала мирен договор. В следващите десетилетия, българи и араби периодично заплашвали военно и икономически, устоите на империята. През [[717]] г. при поредният арабски поход, столицата отново била обсадена. Гръцкият огън по море и най-вече намесата на българският владетел [[Тервел]] по суша на страната на ромеите, нанесли нечувано дотогава поражение на арабите
[[Image:(1461) Marsaba Klosteret.jpg|thumb|Един от духовните центрове на съпротивата срещу иконоборчеството: манастирът „Св. Сава Освещени“ край [[Йерусалим]] – подслон на [[Йоан Дамаскин]]]]
| |||