'''Гъбите'''Бендзин са [[Царство (биология)|биологично царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки ([[хифи]]). Съвкупността от хифи се определя като [[мицел]]. При по-нисшите организми мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид – клетката е силно разклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е [[Многоклетъчно|многоклетъчен]] (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
Гъбите заедно с [[Бактерия|бактерии]]те имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[Орхидея|орхидеята]] и [[салеп]]ът не могат да съществуват без [[симбиоза]] с микоризни гъби.
