Конституция на Сърбия (1888): Разлика между версии

'''Конституцията на Сърбия от 1888 година''' определя държавното устройство напревръща страната до края нав [[Първатапарламентарна световна войнамонархия]] и е в сила до образуването на [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).<ref>Никифоров, годинаКонстантин. Парламентаризм в Сербии в XX веке, с. 9, в: [http://inslav.ru/images/stories/pdf/SovSlav/Slav-2004-3.pdf Славяноведение, 2004 (№3)], Москва, Российская академия наук. Посетен на 12.01.2018.</ref>

Конституцията от 1888 е приета вследствие от усилията на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]] за демократизация на режима на крал [[Милан Обренович]]. За да укрепи властта си, разклатена след [[Тимошка буна|Тимошката буна]] и [[Сръбско-българската война]], през есента на 1888 година кралят решава да се обърне за подкрепа към радикалите. През октомври Милан прокламира намерението си да дари на Сърбия нова конституция. Комитет, в който наред с радикалите влизат представители и на другите две политически партии – [[Либерална партия (Сърбия)|Либералната]] и [[Прогресивна партия (Сърбия)|Прогресивната]], изработва законопроект, който е представен на избраната в началото на декември [[Велика народна скупщина]]. Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, приема новата конституция на 22 декември 1888 (по [[нов стил]] 3 януари 1889) година.<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 131}}</ref>

Т.нар. „Радикалска конституция“ ({{lang-sr|Радикалски устав}}) утвърждава Кралство Сърбия като [[конституционна монархия]]. Потвърдени са основните правомощия на краля в командването на армията, назначаването на правителствата, свикването и разпускането на парламента, потвърждаването и обнародването на законите. Отменени са важни постановки от [[Конституция на Сърбия (1869)|старата конституция]], които му дават контрол над законодателството – кралят губи правото да управлява пряко с извънредни укази и да назначава част от депутатите. Скупщината получава по-голям контрол върху изпълнителната власт, която вече е отговорна не само пред краля, но и пред нея. Изменения търпи [[избирателна система|избирателната система]] – вместо двустепенното гласуване е въведено правилото за пряк и таен избор на всички депутати. [[Имуществен ценз|Имущественият ценз]] остава задължителен, като е уточнено, че с право да гласуват са само лицата, които плащат поне 15 [[сръбски динар|динара]] в преки данъци годишно.{{hrf|Манчев|1999|131-132}}