Разлика между версии на „Бозе-Айнщайнова кондензация“

редакция без резюме
'''Кондензацията на Бозе-Айнщайн''' е [[агрегатно състояние]] на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. Така свръхохладените атоми изпадат в [[квантово състояние]], много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво.
 
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик [[Сатиендра Нат Бозе]] през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в ''Zeitschrift für Physik'', но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на [[АЧТ|абсолютно черното тяло]]<ref name="duzunov">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://wop.cointech.net/digital_pdf/1_2002.pdf |заглавие=Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност |достъп_дата=20.03.2008 |автор=Димо Узунов |дата=януари 2002 |издател=сп. [[Светът на физиката]]}}</ref>.
 
Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от [[Ерик Корнел]] и [[Карл Уиман]] в Обединения институт по лабораторна астрофизика в [[Боулдър]], [[Колорадо]]. Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 [[рубидий|рубидиеви]] атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 <sup>-8</sup>[[Келвин|K]]). По-късно, група, водена от [[Волфганг Кетерле]] от [[MIT]], постига кондензация от 500 000 натриеви атома. <ref name="duzunov"/>. На тримата експериментатори е присъдена [[Нобелова награда по физика]] за 2001.
Анонимен потребител