Роден е през [[1861]] година в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През [[1876]] година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]], а по-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. Връща се в България и от [[1903]] година до [[1907]] година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]].
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до [[1900]] година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).▼
▲Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до [[1900]] година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).
[[Файл:Hariton Genadiev.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Генадиев]]
Прави много преводи от френски:
Ред 41:
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на [[23 април]][[1914]] година в София.<ref>Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.</ref>
