Секвоя: Разлика между версии

{{без източници}}

{{към пояснение|Секвоя|Секвоя (пояснение)}}

{{Taxobox

| status = VU

| status_system = iucn2.3

| species-bg = '''Вечнозелена<br />секвоя'''

}}

 

 

Секвоята е [[вечнозелено растение|вечнозелено]] [[иглолистно дърво]], живеещо до над 2000 години, считано за най-високото дърво в света в наши дни, достигащо до над 115 m височина и над 7 m диаметър в основата. Счита се, че наименованието ''секвоя'' произлиза от името на вожда на индианското племе [[чероки]] Sequoyah. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8 – 75 km широка по протежението на [[Тихия океан]] в [[Калифорния]], [[Северна Америка]]. Има засадени такива дървета в Австралия и Нова Зеландия. Дървото не вирее в Европа, Азия и Африка. Секвоя семпервиренс е известна още с названията Coast Redwood („крайбрежно червено дърво“) и California Redwood („калифорнийско червено дърво“). Названието „секвоя“ се използва понякога и за другите два представителя на подсемейство Sequoiadendron giganteum – [[Гигантска секвоя]] (Sequoiadendron giganteum) и [[Metasequoia]], които са най-големите дървета на планетата.

 

== Гигантски секвои в България ==

<!-- Sequoiadendron giganteum! -->

В двора на [[Боянска църква|Боянската църква]] има 3 вековни гигантски секвои, засадени от [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]]. В [[Борисова градина|Борисовата градина]] в [[София]] в частта близо до квартал Изток и до тенис кортовете също има гигантска секвоя от времето на цар [[Борис III]]. На сходна възраст има и една гигантска секвоя в частта на Борисовата градина до квартал Изгрев. Гигантска секвоя има също в двора на пожарната гр. [[Смолян]] (на възраст 24 г.), в двора на [[Лесотехнически университет|Лесотехническия университет]], в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] във [[Варна]], [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] в [[Бургас]], на гаровия перон в гр. [[Пирдоп]] (5 гигантски секвои, засадени през 1935 г. – подарък за Царя), в двора на училището в с. Антон, на площада на с. Душанци и в балнеологичния курорт Вили Костенец, разположен в източния дял на Рила планина, на 9 km южно от гара Костенец и на 78 km югоизточно от София (2 секвои). В двора на училището в с. [[Буново (Софийска област)|Буново]] растат две гигантски секвои, засадени преди повече от половин век. Също така и в местността „Колибар чешма“, намираща се на 3 km от [[Ивайловград]] и на 328 km югоизточно от София има една секвоя с височина близо 40 m, а също така и малка гора от около 40 броя по-малки дървета. Има няколко броя в гр. Велинград, на гърба на пощата, там може да се види величието и&#768;. Има засадени гигантски секвои в дворове на къщи, които се намират в столичните квартали „Княжево“, „Драгалевци“, „Симеоново“ и „Бояна“. Гигантски секвои има и в женския руски манастир в кв. „Княжево“. Около 20 секвои на 30 години има в Аграрен университет в Пловдив. Две дървета (гигантска секвоя) има в кв. „Мусагеница“, вероятно посадени около 1970 г. Има в с. Ново Градище, област Стражица. Дървото е на 42 – 43 г. с диаметър 3 m и височина около 15 – 20 m, отрасло е в частен двор, засадено от собствениците. На площада в селото има и още 3 дървета. В местността „Юч Бунар“ – село Богослов, което се намира над гр. Кюстендил, има 3 вековни секвои, от които се е самозалесила малка секвоена гора. Няколко секвои има и в бившата правителствена резиденция в Нареченски бани, засадени според охраната през 1955 г., но доста дебелостволи. Секвоя има в централната част на курортното градче Вършец. Секвои има също в село Руховци, община Елена. Две гигантски секвои растат и в предблоково пространство в централната част на гр. Берковица. Дърветата са на възраст 40 г. с обиколка на ствола 4 m и височина около 20 m.

 

== Вижте също ==