Насекоми: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пунктуация + уикификация
форматиране: 76x тире, 5x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Taxobox
| image = {{Галерия|колони=2
| Empis livida2 (aka).jpg|14||20|<!-- Empis livida -->
| Long nosed weevil edit.jpg|||8|<!-- Rhinotia hemistictus -->
Ред 7:
| Female emperor gum moth.jpg|5||6|<!-- Opodiphthera eucalypti -->
| Assassin bug aug08 02.jpg|||5|<!-- Harpactorinae -->}}
| image_caption =
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
Line 21 ⟶ 20:
| subdivision_ranks = Подкласове
| subdivision = * [[Monocondylia]]
* [[Apterygota]] - – Безкрили насекоми
* [[Pterygota]] - – Крилати насекоми
| fossil_range = {{Fossil range|396|0}}
}}
'''Насекомите''' ({{lang-la|Insecta}}) са клас [[безгръбначни]] [[трипластни животни]] от тип [[членестоноги]]. [[Ентомология|Ентомолози]]те различават около един милион вида насекоми. Te са най-голямата група [[животни]] в света. На човек се падат по около 300 милиона от тях. Тези [[Организъм|организми]] са първата голяма група животни, излезли на [[суша]]та през геоложкия период [[Карбон]] (от 359 до 299 милиона години пр.н.е.). Почти пълното отсъствие на конкуренция довело до възникване на голямо разнообразие и позволило на насекомите да заемат почти всяка [[Екология|екологична]] ниша. По-късно те придобили приспособления за [[летене]], което още повече разширило заеманата от тях територия. Въпреки разнообразието си, те имат някои общи белези. Един от тях е [[хитин]]овата обвивка. Тя служи като външен скелет на тялото и предпазва [[животно]]то от вредни външни въздействия. Тялото на всички насекоми се състои от глава, [[гърди (насекоми)|гърди]] и [[коремче]]. На [[глава]]та имат един чифт антени и един чифт фасетни [[Око|очи]]. Притежават също 3 чифта [[Устна|устни]], по-често два чифта [[Крило|крилца]] и три двойки [[крак]]а.
 
Най-примитивните насекоми са безкрили. Другите могат да се разделят на насекоми, неспособни да сгъват крилата си и такива, които сгъват крилата си. Последната група може да се класифицира според типа на развитието си – пряко, непряко (непълно превръщане) и [[Метаморфоза (зоология)|метаморфозно]] (пълно превръщане). [[Въздух]]ът, необходим за [[дишане]]то, се доставя до [[Клетка|клетки]]те посредством система от [[Трахея|трахеи]] (малки тръбички). Затова, заедно с [[многоножки]]те, спадат към подклас [[трахейнодишащи]].
 
== Морфология и физиология ==
=== Структура на тялото ===
Насекомите имат сегментирани тела, поддържани от [[екзоскелет]], твърдо външно покритие, изградено главно от [[хитин]]. Сегментите на тялото са обособени в три отделни, но свързани една с друга, части – [[глава]], [[Гърди (насекоми)|гърди]] и [[коремче]].{{hrf|The University of Nebraska Department of Entomology}}
 
Върху главата са разположени чифт сензорни [[Антена (анатомия)|антени]], чифт [[Фасетно око|фасетни очи]], а при видовете, които разполагат с такива – и едно до три [[Просто око|прости очи]], както и три групи различни на вид израстъци, които образуват устната част. Към гърдите са прикрепени шест сегментирани [[крак]]а, по един чифт на [[преднегръд]]а, [[среднегръд]]а и [[заднегръд]]а. При крилатите видове с гърдите са свързани две или четири [[крило|крила]]. Коремчето се състои от единадесет сегмента, но при някои видове някои от тях могат да бъдат срастнати или със силно редуциран размер. В коремчето е разположена и основната част от храносмилателната, дихателната, отделителната и размножителната система.{{hrf|Gullan|2005|22- – 48}}
 
При различните видове се наблюдава голямо разнообразие и множество специални адаптации в частите на тялото, особено при крилата, краката, антените и устните части.
 
<br /><center>[[Файл:robal.png|590п]]<br /><br /><div style="width:750px">'''''Анатомия на насекомите''': '''A'''&nbsp;-&nbsp; – Глава; '''B'''&nbsp;-&nbsp; – Гърди; '''C'''&nbsp;-&nbsp; – Корем <br/> 1&nbsp;-&nbsp; – [[Антена (анатомия)|Антена]], 2&nbsp;-&nbsp; – [[Просто око]] (долно), 3&nbsp;-&nbsp; – Просто око (горно), 4&nbsp;-&nbsp; – [[Фасетно око]], 5&nbsp;-&nbsp; – [[Мозък]] (церебрален ганглий), 6&nbsp;-&nbsp; – [[Преднегръд]], 7&nbsp;-&nbsp; – Дорзална артерия, 8&nbsp;-&nbsp; – [[Трахеи]], 9&nbsp;-&nbsp; – [[Среднегръд]], 10&nbsp;-&nbsp; – [[Заднегръд]], 11&nbsp;-&nbsp; – Първи чифт [[крило|крила]], 12&nbsp;-&nbsp; – Втори чифт крила, 13&nbsp;-&nbsp; – [[Средно черво]], 14&nbsp;-&nbsp; – Дорзална тръба (сърце), 15&nbsp;-&nbsp; – [[Яйчник]], 16&nbsp;-&nbsp; – [[Задно черво]], 17&nbsp;-&nbsp; – [[Анус]], 18&nbsp;-&nbsp; – [[Яйцепровод]], 19&nbsp;-&nbsp; – [[Ганглии]], 20&nbsp;-&nbsp; – [[Малпигиеви тръбици]], 21&nbsp;-&nbsp; – Възглавничка, 22&nbsp;-&nbsp; – [[Нокти]], 23&nbsp;-&nbsp; – [[Глезен]], 24&nbsp;-&nbsp; – [[Пищял]], 25&nbsp;-&nbsp; – [[Бедро (анатомия)|Бедро]], 26&nbsp;-&nbsp; – [[Трохантер]], 27&nbsp;-&nbsp; – [[Предно черво]], 28&nbsp;-&nbsp; – Гръдни ганглии, 29&nbsp;-&nbsp; – Кокси, 30&nbsp;-&nbsp; – [[Слюнчена жлеза]], 31&nbsp;-&nbsp; – Ганглии под хранопровода, 32&nbsp;-&nbsp; – Устни органи''</div></center>
 
=== Екзоскелет ===
Външният скелет на насекомите е съставен от два пласта – [[епикутикула]], тънък и водоплътен външен слой, несъдържащ хитин, и [[прокутикула]]. Прокутикулата е изградена от [[хитин]] и е много по-дебела от епикутикулата, като от своя страна се разделя на два слоя – външен ([[екзокутикула]]) и вътрешен ([[ендокутикула]]). Здравата и гъвкава ендокутикула е съставена от множество кръстосващи се помежду си пластове хитинови и [[протеин]]ови влакна, а екзокутикулата е корава и втвърдена.{{hrf|Gullan|2005|22- – 24}} При много насекоми, особено при [[Ларва|ларвите]], екзокутикулата е силно редуцирана и телата им са меки.
 
Насекомите са единствените [[безгръбначни]], които могат да летят, и това е изиграло важна роля в еволюционния им успех.{{hrf|Gullan|2005|186}} Мускулите им могат да се свиват многократно на всеки нервен импулс, което позволява на крилата да се движат по-бързо, отколкото би било възможно в противен случай. Прикрепването на мускулите към екзоскелета е по-ефективно и дава възможност за повече мускулни връзки. [[Ракообразни]]те имат сходна структура, но за разлика от насекомите, повечето водни ракообразни образуват екзоскелета си чрез [[биоминерализация]] на [[калциев карбонат]], извличан от водата.{{hrf|Barnes|2001|168}}{{hrf|Lowenstam|1989|111}}
Line 46 ⟶ 45:
==== Крила ====
[[Image:Nervature ala g1.jpg|thumb|250px|Жилкуване на крилото]]
Крилатите насекоми са обединени в подклас ''[[Pterygota]]'', като в типичния случай имат по две крила  по един чифт при среднегръда и един на заднегръда. Понякога на преднегръда има развити странични листовидни израстъци, но те винаги са неподвижни. Крилото е ципесто образувание и продължение на стената на тялото с горна и долна мембранна повърхност и комплекс от опорни елементи, наречени жилки. Жилкуването му е с невероятно разнообразие, но в общи линии жилките биват напречни и надлъжни. Всяка си има и съответното название. Там, където се пресичат жилките, образуват килийки на крилото. Последните носят имената на жилките, които ги ограждат. Цялото това разнообразие на жилкуването е възникнало от общ изходен тип, чиито главни особености могат да бъдат обобщени от изкопаеми и съвременни форми. Жилките биват:
* Надлъжни жилки:
** Костална жилка (C) - – образува предния ръб на крилото. Започва от предната пластинка и не се разклонява.
** Субкостална жилка (Sc) - – лежи зад косталната и започва от предната жилка, обикновено не се разклонява.
** Радиална жилка (R) - – удебелена е и започва от медиалната.
** Секторална жилка (S) - – започва от медиалната жилка и обикновено дихотомно се дели на 4 жилки. При първото делене се образуват жилки SA и SP, а при второто S<sub>1</sub>, S<sub>2</sub>, S<sub>3</sub> и S<sub>4</sub>.
** Медиална жилка (M) - – започва от медиалната пластинка и дихотомно, подобно на секторалната се разделя на 4 жилки.
** Кубитална жилка (Cu) - – започва от кубиталната пластинка, обикновено е представена от две клонки. Силно изразена жилка, която по средата на крилото се сгъва.
** Пликална жилка (P) - – започва от кубиталната пластинка и не се дели.
** Емпузална жилка (E) - – започва от кубиталната пластинка и също не се дели.
** Анални жилки (A<sub>1</sub>, A<sub>2</sub>, A<sub>3</sub> и т.н.) - – представлява снопче от жилки с обща основа, започваща от аксиларния склерит. В покой крилото се сгъва по дължината на тези жилки.
** Югални жилки  не са развити при всички.
* Напречни жилки. Те носят имената на свързващите ги надлъжни жилки. Често напречните жилки в различните групи имат и специални названия.
 
Формата на крилата е изключително разнообразна, но най-често е удължено-елиптична. Обикновено предното и задното крило са различни. При много насекоми предните крила са склеротизирани и образуват т.нар. елитри. Най-ясно изразени са те при [[твърдокрили|твърдокрилите насекоми]]. По-слаба степен на склеротизация има при [[хлебарки]]те и [[ухолазки]]те. Елитрите служат за защита на насекомото. При други насекоми едната двойка крила е редуцирана и превърната в халтери. При [[двукрили]]те това са задните, а при представителите на разред ''[[Strepsiptera]]'' - – предните.
 
=== Храносмилателна система ===
Храносмилателната система има три ясно обособени части  предно (стомодеум), средно (мезентерон) и задно черво (проктодеум). Началната и крайната част имат [[ектодерма|ектодермален произход]], а средната - – [[ендодерма]]лен. Постепенно тези части се доближават, а краищата им се [[резорбция|резорбират]], като образуват общ канал. Между предното и средното черво се намира стомоделен (кардиален) клапан, а между средното и задното черво е проктодеалния клапан. При насекомите, за разлика от [[ракообразни]]те и [[паякообразни]]те, липсва [[черен дроб]]. При голяма част от насекомите всеки отдел на храносмилателната система е разделен на подотдели.
 
Спомагателна роля в храносмилането могат да играят [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]], разположени в основата на челюстите. Те са разположени в близост до мандибулите, максилите и долната устна и носят съответните имена. Имат гроздовидна структура. Всеки ацин има собствен слюноотвод, свързващ се в общ слюнен канал. В зависимост от секрета, който отделят, жлезите биват 2 типа:
Line 89 ⟶ 88:
[[Image:Aedes aegypti CDC-Gathany.jpg|thumb|250px|Комарът е зоофаг, периодичен паразит]]
Насекомите притежават изключително разнообразие, зависещо от приемането на различни органични материали. В съответстие с характера на използваната храна, насекомите могат да се разделят на няколко основни групи:
* Сапрофаги  хранят се с органични вещества на мъртви организми. По-конкретно те биват: хранещи се с всякакви разлагащи се вещества, хранещи се с [[хумус]], с [[Тор (биология)|тор]], само с мъртви растителни тъкани или с мъртви животински тъкани.
* Фитофаги  хранят се с живи части на растенията, например: с [[лист]]а, чрез миниране на листата, дървесиноядни, кореноядни, галообразуващи, хранещи се със сокове от растенията, [[плод]]ове и [[гъби]].
* Зоофаги  хранят се с части на живи животни и биват: паразити, насекоми, живеещи върху топлокръвни животни, като пухо- и перояди, периодични паразити, като комари и ентомофаги  паразити върху други насекоми.
 
=== Дишане и кръвообращение ===
Line 99 ⟶ 98:
Кръвоносната система включва [[кръв]]та и органите, осъществяващи движението и в тялото. Поради това, че дихателната система доставя до клетките [[кислород]]а и отнема въглеродния двуокис от тях, тя силно е опростена и е от отворен тип. Кръвта се движи свободно в телесната празнина и само част от своя път се изминава в кръвоносните съдове. Съставена е от плазма и няколко вида кръвни клетки. С малки изключения, кръвните телца не носят пигмента [[хемоглобин]]. Плазмата е богата на [[аминокиселини]]. При някои насекоми кръвта не съсирва, а раните се затварят от клетки, наречени плазмоцити и подоцити. Кръвните клетки (хемоцити) могат да бъдат до 10 вида, всеки от които изпълнява различна функция.
 
Кръвоносната система се състои от няколко органа, разположени на различни места в тялото. Те пулсират и осигуряват движението на кръвта в тялото. Гръбният съд е основният кръвоносен орган. Разположен е в горната част на тялото, от задния край на коремчето до предния край на главата. Съставен е от два отдела  заден (сърце) и преден (аорта). [[Сърце]]то е представено от няколко издути камери, съответстващи на сегментите на тялото. [[Аорта]]та обикновено не пулсира. Около сърцето има и други пулсиращи органи, подпомагащи циркулацията на кръвта. Едни от тях са гръдните пулсиращи органи, които спомагат за изтласкването на кръвта в крилата. Диафрагмата е коремно образувание, която с движенията си спомага за кръвта назад и латерално. Пулсът се инервира от симпатичния дял на нервната система. Честотата на импулсите достига до 310 в минута (обикновено между 30 и 60).
 
=== Нервна система ===
Line 105 ⟶ 104:
Нервната система на насекомите се състои от [[мозък]] и [[коремна нервна верига]].
 
Основната структура на нервната система произхожда от две нервни вериги  лява и дясна, състоящи се от нервни възли ([[ганглий|ганглии]]), по един на сегмент.
 
В главата на насекомото, която се състои от шест слети сегмента, се намират съответните им шест двойки ганглии. Предните три двойки са слети в едно и заедно с [[Неврон|нервните клетки]], намиращи се извън ганглиите, образуват мозъка. Той е разположен над [[хранопровод]]а, и затова бива наричан понякога и надглътъчен ганглий. Двете нервни вериги продължават отстрани на хранопровода, и следващите три двойки ганглии също са слети под него в общ нервен възел  подглътъчен ганглий.
 
Сегментите на гърдите имат по една двойка ганглии, докато в коремчето само първите осем сегмента имат ганглии. При някои видове насекоми има по-малък брой ганглии, поради сливане:
Line 115 ⟶ 114:
* при домашната муха [[Musca domestica]] всички ганглии в гърдите и коремчето са слети в общ гръден
 
Насекомите притежават [[ноцицептори]] - – нервни клетки, специализирани за усещане и предаване на болка. Сред учените обаче липсва консенсус дали те усещат болката на съзнателно ниво, или само реагират механично на нея.
 
=== Сетивна система ===
Line 122 ⟶ 121:
Насекомите притежават различни сетивни органи и рецептори, които възприемат различни външни и вътрешни дразнения. Рецепторите биват:
* Механорецептори. Възприемат механични дразнения и биват:
** Трихоидни [[сенсил]]и  състоят се от кутикулна пластинка или косъмче и нервно разклонение, свързано с него. Сенсилите могат да възприемат допир, звук, мирис и вкус.
** [[Джонстънов орган]]  състои се от многобройни неврони, концентрично групирани върху второто членче на антените при възрастните насекоми и при някои ларви. Изпълнява многобройни функции  контролира скоростта на полета, улавя звуците, помага за ориентацията на насекомите във водна среда.
** Звукови рецептори  това са също механорецептори, съставени от снопче нервни влакна, свързани пряко, или чрез специални структури с кутикулата. Звуковите вълни предизвикват трептене по кутикулата и предават сигнал към нервните клетки.
* Хеморецептори. Те влизат в състава на органите за вкус и обоняние. Когато химичните вещества се възприемат от разстояние, се говори за обоняние, ако това е при непосредствен допир  за вкус.
** Обонятелните сенсили са концентрирани предимно на антените, но се срещат и по максилите, дихателните пластинки и други. Често при мъжките насекоми антенките са по-добре развити, а от там и количеството на сенсилите е по-голямо. Ето защо мъжките представители са с по-добре развито осезание.
** Вкусовите сенсили са съсредоточени по устните органи и ходилата, рядко по антенките и яйцеполагалото. Опитно е доказано, че насекомите улавят четирите основни вкуса  сладко, горчиво, солено и кисело.
** Рецептори за влажност. Вид хеморецептори, чувствителни към влажността на въздуха. Разположени са в антените.
* Терморецептори. Разположени са в нишковидните сенсили на антените, различни участъци по главата, гърдите или коремчето.
* Фоторецептори. Много добре развити и най-сложно устроените. Много малко видове насекоми са лишени от тях. Концентрирани са в очите, които при насекомите са два вида  фасетни и прости.
 
=== Размножаване и развитие ===
Line 137 ⟶ 136:
{{основна|Полова система|Метаморфоза (зоология)}}
Растежът започва с първите признаци на диференциация в оплоденото яйце и продължава до формирането на [[имаго]]. Съществува огромно разнообразие на жизнените цикли, различаващи се по типа на развитието, отношението между поколенията и други. Въпреки това обаче, той може да се раздели на 2 фази:
* Преимаго  това е фазата от развитието на яйцето до имаго. В този период основните енергийни ресурси се изразходват за нарастването. Преимагото се подразделя на още две фази  ембрионална и постембрионална.
* Имаго  главната функция е разпространението и размножаването на насекомите.
 
==== Ембрионално развитие ====
Болшинството от насекомите снасят яйца. В отделни случаи се срещат и живораждащи видове, като от тялото на женската вместо яйца се снасят млади ларви. При тези насекоми яйцата се съхраняват в [[яйцепровод]]ите или [[матка]]та до края на ембрионалното им развитие. Типичното яйце на насекомите представлява симетрична билатерална клетка с две обвивки  плътна външна (хорион) и тънка вътрешна (жълтъчна). Вътре се намират [[клетъчно ядро|ядрото]] и [[цитоплазма]]та, като централната част на последната е заета от хранителен запас, наречен жълтък. След образуване на [[зигота]]та започва и деленето на ядрото. Напълно оформената и готова да напусне яйцето ларва трябва сама да разкъса хориона. След напускане на яйцето, от ларвата се отделя и ембрионална (пронимфална) обвивка.
 
==== Постембрионално развитие ====
Морфологичните процеси, които настъпват при развитието на ларвата до възрастно насекомо се нарича [[Метаморфоза (зоология)|метаморфоза]]. В резултат на това външният вид на насекомото е твърде различен от изходната ембрионална форма. При много насекоми нарастването е съпроводено с периодично линеене, като обикновено това става 3- – 4 пъти, но има и видове, при които то достига и до 30. Времето между двете линеения се нарича стадий, а самото насекомо в периода между двата стадия  възраст. В най-общи линии метаморфозата води до прогресивни изменения в насекомото и поява на сложна организация в имагото. В някои случаи при метаморфозата се опростяват различни части на тялото, като например редуциране на крилете или устния апарат. В тези случаи метаморфозата е регресивна.
 
При какавидирането се наблюдава покриване на [[какавида]]та отвън с различни обвивки, през които могат да се забележат и образувания, характерни за възрастните форми. Такива какавиди се наричат покрити. При други какавиди последната ларвна обвивка се запазва и ѝ придава плътен вид отвън  какавидата се нарича пупарий. Често при какавидирането се приготвя [[пашкул]], образуват от специални паяжинни жлези при ларвата.
 
==== Имаго ====
Line 207 ⟶ 206:
Процъфтяването на класа насекоми се свързва с типичната за тях [[мускул]]атура, стави, начленено тяло и придатъци, хитиновия скелет и способността да летят.
* [[Индивид]]ите с малки размери имат преимуществото да заемат места, недостъпни за по-големите.
* Друго предимство, свързано с малките размери на организмите, включват измененията в големината и силата на мускулите. [[Мравка]]та, [[оса]]та и други насекоми могат да повдигнат тяло 10–1510 – 15 пъти по-тежко от собственото си тегло, което е невъзможно за други видове като [[мишка]], [[слон]], [[човек]] (най-силните щангисти повдигат тежести 2–32 – 3 пъти по-тежки от собственото си тегло).
* Безспорно преимущество се явява тяхното [[поведение]]. То се осъществява като резултат от функцията на нервната система и обикновено чрез [[Движение|двигателна]]та активност. Дразненията се възприемат от сетивните органи и се предават по нервната система, чрез която насекомите осъществяват съответните реакции – [[рефлекс]]и. Всеки вид има определени рефлекси, наречени вродени или наследствени. Благодарение на тях насекомите се [[Хранене|хранят]], отбраняват, [[Размножаване|размножават]]. Много прояви на този клас животни изглеждат „разумни“ – изграждането на пити, събиране на нектар. Действията на насекомите са [[инстинкт]]ивни и определят поведението на животното още при излюпването му. Насекомите имат кратък живот и нямат време за учене. Възникването на неочаквани опасности е съпроводено от големи загуби. Тяхното оцеляване и разцвет говори за големите им възможности да придобиват нови (условни) рефлекси.
 
== Литература ==
* Германов, А. "Приложна„Приложна зоология"зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3
* Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-187-9
* Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8