Отваря главното меню

Промени

1018 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]]
 
'''Бог''' е най-висшависшата [[реалност]] в монотеистичните, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, къдетозатова думата се използва иизписва с главна буква),. Монотеизмът е '''бог'''вяра в политеистичнитеедин религииБог, иа съответнополитеизмът '''[[богиня]]''', зав жените,много са [[божество|божестватабогове.]] вТази политеистичните религии. Тук и по-долу статиятастатия се отнася за БогътБога Творец. Тоест, който се разглежда като творец, въплътителсъздателя на Вселенатасвета.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>
 
Философи и теолози мубогослови приписват някоина атрибутиБога наследните божественото, включителноатрибути: [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност|вездесъщие]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществуваниесъществуване]]. ОписванБог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|Свсв. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бог,Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.
 
Някои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог|съществуването на Бога,]],<ref name=Platinga/> с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, коитоприписвани следвана да заключава в себе си БогБога. Например божиетоБожието всезнание предполага, че тойБог знае как ще постъпят онези, които са надарени със [[свободна воля|свободната воля.]] Ако той знае това, тяхната несъмнено [[свободна воля|свободната воля]]свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди изглежда са произволни. Ако тезипък заповедите се основават на фундаментални принципи, които и тойБог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref>
 
Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат [[монотеизъм|монотеистични]], [[политеизъм|политеистични]] и [[примотеизъм|примотеистични]]. При монотеистичните религии (като [[християнство|християнството]] и [[ислям|исляма]]) се зачитапризнава съществуването само на един богБог, който често е наричан просто Бог, Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – "бог"). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове и богини, всичкивсеки със своисвоя важниважна функциифункция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се считасмята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.
 
== Имена на Бог ==
Концепциите за Бог може даБога варират значително, но думата ''„Бог“'' въвв [[български език|българския език]] и нейните съответни преводи в другите езици, като(на [[латински]] ''Deus'', на [[гръцки]] ''Θεός'', на [[санскрит]] ''Ishvara'', илина [[арабски]] ''Allah'',) се използват за обозначаването на всички тези концепции. Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име – [[тетраграматон]] (по принцип пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова'' – יהוה), което се счита за белег за примотеизмичните корени на религията. На Бог често се дава име и в монотеистичните насоки на [[индуизъм|индуи]]зма, които акцентират върху личностната същност на Бог. Ранните източници за името му са [[Кришна]]-[[Васудева]] или по-късно [[Вишну]] и Хари. За [[аборигени (Древен Рим)|аборигенските]] [[гуанчи]] ([[Тенерифе]], [[Испания]]) Бог се нарича ''[[Ашаман]]''.
 
Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова''. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.
В Библията над 7000 пъти се среща името „Йехова“ или „Ях“ някои места са Псалм 83:18.
 
На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на [[индуизъм|индуизма,]] които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името [[Кришна]]-[[Васудева|Васудева,]] а по-късните — [[Вишну]] и Хари. [[аборигени (Древен Рим)|Аборигените]] [[гуанчи]] (от [[Тенерифе]], [[Испания]]) наричат Бога с името ''[[Ашаман|Ашаман.]]''
Из [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е Йехова означаващо'' Той причинява да става''. Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото също известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Най-висшият Бог'''.
 
ИзВ [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е ''Йехова'', означаващокоето означава:'' "Той причинява да става''." Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото същодоста известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Най-висшият Бог'Всевишен''.
 
== Концепции за Бог ==
[[File:Creation of the Sun and Moon face detail.jpg|мини|Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – ''Създаването на Слънцето и Луната'' (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.]]
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.
Концепциите за Бог силно се различават. [[Теология|Теолози]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бог от зората на цивилизацията. [[Авраамови религии|Авраамовата представа]] за Бог включва монотеистичната дефиниция на Бог в юдаизма, представата за [[Света Троица|триединството]] на християните и ислямската представа за Бог. Индийските религии се различават в тяхната концепция за божественото: представите за Бог в индуизма варират спрямо региона, [[секта]]та и [[каста]]та, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични. Представата за Бог в будизма е почти не-теистична. В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи като например [[процесова теология|процесовата теология]] и [[отворен теизъм|отворения теизъм]]. Концепциите за Бог, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бог. Съвременният [[Французи|френски]] философ [[Мишел Анри]] предлага феноменологичен подход и дефиниция на Бог като феноменологичната същност на Живота.
 
[[Авраамови религии|Авраамическите религии]] (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики — например догматът за [[Света Троица|триединството]] съществува единствено в християнството.
 
Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, [[секта]]та и [[каста]]та, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.
 
Будизмът е на практика атеистичен.
 
В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като [[процесова теология|процесовата теология]] и [[отворен теизъм|отвореният теизъм]]. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.
== Съществуване на Бог ==
През вековете мнозина философи, теолози и други мислители се опитват да предложат аргументи, в опит да докажат съществуването или липсата на Бог. Във философската терминология подобни аргументи са част от мислителските школи на [[епистемология]]та на божията [[онтология]].
 
== Съществуване на БогБога ==
НаПрез лицевековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на БогБога. Някои дефиниции на Бог понякога са неточно определени и двусмислени, а други дефиниции могат да бъдат дори контрадикторнипротиворечиви. Аргументите за съществуването на Бог типично са най-често от [[метафизика|метафизичен]], [[емпиричен]], [[Логическа индукция|индуктивен]] иили субективен тип,. докатоНякои други могат дадоказателства се концентриратосновават върхуна осезаеминерешени пропускивъпроси в [[Синтезирана теория за еволюцията|Еволюционнататеорията теорияза еволюцията]] или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на БогБога по принцип са емпирични, [[дедукция|дедуктивни]] и индуктивни. ДостигнатитеРазличните изводимислители включватстигат до различни изводи:
* Бог не съществува (силен атеизъм);
* Почти сигурно е, че Бог не съществува (де фактосилен атеизъм);.
* НикойПочти несигурно знаее, даличе Бог не съществува ([[агностицизъм]]де факто атеизъм);.
* Не е известно дали Бог съществува ([[агностицизъм]]).
* Бог съществува, но това не може да се докаже или отречеопровергае (слаб теизъм);.
* Бог съществува и това може да се докаже (силен теизъм).
* Бог със сигурност съществува.
Тези позиции имат инай-различни вариацииварианти.
 
НякоиМнозина теолози, като например ученият и теолог [[Алистър Едгар Макграт|А.&nbsp;Е. Макграт]],богослови споряттвърдят, че съществуването на БогБога не може да бъде отсъденодоказано чрезс [[научен метод]].|методите Агностицикътна [[Стивън Джей Гулднауката.]] смята,Според четях [[наука]]та и религията не са и не могат да бъдат в конфликтпротиворечие, итъй като техните области не се застъпватприпокриват.
 
== Разпространение на вярата в БогБога ==
[[Файл:Europe belief in god.svg|250п|мини|Картата показва процента от хората в отделните [[Европа|европейски страни]], отговорили, че ''„вярват в Бог“''. Допитването е направено през 2005 г. В държави с [[Римокатолицизъм|римокатолическо]] (например [[Полша]], [[Португалия]], [[Италия]]), [[православие|православно]] ([[Румъния]], [[Гърция]]) и [[ислям]]ско ([[Турция]]) мнозинство са с най-висок процент. В [[България]] е около 40%.]]
През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите [[Авраамически религии|Авраамовиавраамически религии]] (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% към будизма, 13% към индуизма, 6% към [[Китайска народна религия|традиционната китайска религия,]], 7% към редица други религии, и едваа 15% са атеисти. Повечето от тези религиознирелигии вярваниясъдържат включватвяра в себе си богедин или повече богове.<ref>National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49</ref>
 
== Вижте също ==
Анонимен потребител