Жан Амери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка, дребни кор.
Ред 1:
{{писател
| име = ХансЖан Хаим МайерАмери
| име-оригинал = Jean Améry
| рождено име = Ханс Хаим Майер
| снимка =
| описание =
Line 20 ⟶ 22:
}}
 
'''Жан АмериАмерѝ''' ({{lang-de|Jean Améry}}, роден ''Ханс'' [Хаим] ''Ма́йер'', {{lang-de|Hans Mayer}}) е [[Австрия|австрийски]] [[есеист]].
 
Неговите творби са силно повлияни от преживяванията му по време на [[Втората световна война]]. Участва в организираната съпротива срещу [[нацист]]ката окупация на [[Белгия]], заради което е задържан и измъчван от [[Гестапо]] и прекарва няколко години в [[Концентрационен лагер|концентрационните лагери]] [[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]] и [[Бухенвалд]]. В края на войната през 1945 г. е освободен от концлагера в [[Берген-Белзен]].
 
В своята най-известна творба, „На границите на ума: размишленията на един оцелял от Аушвиц и неговите реалности“, определя мъчението за ''есенция'' на [[Третия райх]]. Други негови известни творби са „За стареенето“ и „За самоубийството: дискурс върху доброволната смърт“.
 
Амери извършвасе самоубийствосамоубива, като взимавзема свръхдоза от приспивателни хапчета през 1978 г. Самотен през целия си живот, Амери е бил близък с австрийската поетеса, писателка и есеистка [[Ингеборг Бахман]].
 
== Ранен живот ==
Line 36 ⟶ 38:
[[Нюрнбергски закони|Нюрнбергските закони]], чиито текст Амери скоро ще научи наизуст, го убеждават, че Германия е издала смъртна присъда на всички евреи<ref name=bio />. Неговото есе „За нуждата и невъзможността да бъда евреин“ засяга чрез този вътрешен конфликт въпроса за самоопределянето. Говори за това как, докато неговата идентичност, идваща от детството, е подчертано християнска, той се чувства като евреин, но не в религиозния смисъл, а чувства принадлежност към еврейския народ „без Бог, без история, без очакване за месианска роля на нацията“<ref>Améry, Jean. ''At the Mind's Limits''. 1998, page 94</ref>.
 
{{цитат|За мен, да бъда евреин означава да чувствам вчерашната трагедия като вътрешен гнет. На лявата ми предмишница продължава да стои номераномерът ми от Аушвиц; по-бързо се изчита от [[Петокнижие]]то или [[Талмуд]]а, но пък дава по-обстойна информация. Информация, която е по-задължаваща от основните формули на еврейското съществуване. Ако на мен и на света, включително на религиозните и национално настроените евреи, които не ме имат за един от тях, кажа: „Аз съм евреин“, то под това аз имам пред вид всички тези реалности и възможности, които са обобщени в един Аушвицкиаушвицки номер.|Жан Амери, „На границите на ума“}}
 
== По време на нацисткия режим ==
[[Файл:Rail leading to Auschwitz II (Birkenau).jpg|мини|Релсите към Аушвиц]]
През 1937 г. Амери се жени, против желанието на майка си, за еврейката Регине Бергер. През 1938 г., когато нацистите обявяват [[аншлус]]а на Австрия, Амери избягваи съпругата му бягат във Франция, после в Белгия, със своята съпруга-еврейка, за която той се оженва против желанието на майка си. По ирония на съдбата Амери е депортиран от белгийците обратно във Франция поради германското му гражданство и е интерниран в Южна Франция.
 
След като избягва от лагера в [[Гюрс]], той се връща в Белгия, където се присъединява към съпротивителното движение.
 
Участва в разпространението на антивоенна пропаганда за германските въоръжени сили. Заловен е от нацистите през юли 1943 г. иСъпругата му успява да се укрие в Брюксел, където през 1944 г. умира от сърдечно заболяване, без повече да види мъжа си. Амери е измъчван от Гестапо в техния център във Форт Бреендонк. Когато заключават, че не разполага с информациянякаква заважна измъкванеинформация, статутът му е променен от политически затворник на обикновен евреин и е отведен в лагера Аушвиц.
 
В лагера му е дадена тежка работа, свързана със строителството на фабриката I.G. Farben в Аушвиц III (трудовия лагер Буна-Моновиц). Поради съветското настъпление първо е преместен в [[Бухенвалд]], а след това в концлагера в [[Берген-Белзен]], където е освободен от британската армия през 1945 г.
Line 50 ⟶ 52:
== След Втората световна война ==
[[Файл:Jedemdasseine.jpg|мини|Главната порта на лагера в Бухенвалд]]
След войната Ханс Майер приема иметопсевдонима Жан АмериАмерѝ (Амери е анаграма на Майер) с цел да се откъсне символично от немската култура и да се асоциира с френската<ref name=bio />. Живее в Брюксел, където работи като културен журналист на немскоезични вестници в [[Швейцария]]. Дълги години отказва да публикува в Германия и Австрия, а публикува само в Швейцария. Не пише изобщо за преживяванията си в лагерите на смъртта до 1964 г., когато след подтика на немския поет [[Хелмут Хайселбютел]] написва книгата „Отвъд вината и изкуплението“ ({{lang-de|Jenseits von Schuld und Sühne}}). По-късно тази книга е преведена на английски от Сидни и Стела П. Розенфелд под името „На границите на ума: размишленията на един оцелял от Аушвиц и неговите реалности“.
 
През 1976 г. Амери публикува книгата „За самоубийството: дискурс върху доброволната смърт“. Самият той отнема живота си със свръхдоза приспивателни през 1978 г.<ref name="suicide">{{cite book |last1=Améry|first1=Jean|others=Translated by Stella P. Rosenfeld and Sidney Rosenfeld|title=At the Mind's Limits: Contemplations by a Survivor on Auschwitz and Its Realities|url=http://books.google.com/books?id=2UoP_7jdn5cC|accessdate=August 30, 2009|year=1998|series=Indiana Holocaust Museum Reprint Series|publisher=Indiana University Press|isbn=978-0-253-21173-6|page=104|chapter=Afterword|chapterurl=http://books.google.com/books?id=2UoP_7jdn5cC&pg=PA104}}</ref>