Бане Андреев: Разлика между версии

Следва в [[Белградски университет|Белградския университет]], следен е от местната полиция заради активността си и през януари 1929 година е затворен и осъден на 15 години затвор по закона „за защита на държавата“. Излежава присъдата си в [[Сремска Митровица]] и [[Лепоглава]] до юли 1941 година, когато с голяма група комунисти успешно бяга от затвора. Между септември 1941 година и май 1942 година е политически секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на ЮКП]], като следва линията на ЦК на БКП<ref>[http://www.znaci.net/00001/151_3.pdf Oslobodilački rat naroda Jugoslavije 1941-1945, prva knjiga, Beograd, 1957, стр. 221]</ref>. Тогава Андреев е арестуван от българската полиция.<ref>Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, p. 14.</ref> В резултат започва фракционистка борба между двата лагера. Вера Ацева и Борко Темелковски са отстранени като „фракционисти“, а [[Цветко Узуновски]] създава временен областен комитет, който с помощта на [[Кузман Йосифовски]] и Темелковски взиматсе опитва да вземе надмощие<ref name ="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>. ПрезПо късно Андреев е освободен, като през пролетта на 1943 година е избран за член на ЦК на новооснованата [[Македонска комунистическа партия|МКП]]. През същата година отново е арестуван от българската полиция в [[Битоля]] и е интерниран в село [[Шияково]], [[Северна България]]. По-късно същата година е избран за член на ЦК на новооснованата [[Македонска комунистическа партия|МКП]]. През 1944 година е избран за член и политически комисар на главния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]], за делегат на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]], за член на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] и за член на Уставотворното събрание.