Кристоф Мекел: Разлика между версии

| вложки =

}}

 

== Биография и творчество ==

 

Своя лирически талант утвърждава още с първата си стихосбирка ''„Шапка-невидимка“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/k_mekel/shapka.htm Стихотворението „Шапка-невидимка“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1956), издаваща стилистично сродство с лириката на [[Гюнтер Айх]] и [[Карл Кролов]]. Както в графическите си цикли, така и в поезията си, особено в ''„Хотел за лунатици“'' (1958), ''„Сирени в мъглата“'' (1959) и ''„Пустоши“'' (1962) Мекел изразява своето фантастично-приказно и в същото време апокалиптично светоусещане, пресъздадено с по детски [[гротеска|гротескна]] и [[сюрреализъм|сюрреалистична]] образност. И следващите му поетически книги ''„Да пеем приживе“'' (1967), ''„В мастилото“'' (или: ''„Загазили сме“'') (1968), ''„Баладите на Томас Балкан“'' (1969), ''„Песни от бунището“'' (1972), ''„Кого засяга“'' (1974), ''„Любовни стихове“'' (1977), ''„Киселина“'' (1979), ''„Сутерен“'' (1984), до стихосбирките от по-късните години – подборката ''„Сто стихотворения“'' (1988), ''„Зъби“'' (2000), ''„Кръв в обувката“'' (2001), ''„Почти без смърт в сянката на дърветата“'' (2003) и ''„Душата на ножа“'' (2006) – са озарени от силния дух на героична резигнация.

[[Категория:Германски преводачи]]

[[Категория:Германски художници]]

[[Категория:Носители на литературни награди на Германия]]

[[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]]

[[Категория:Носители на Бременска литературна награда]]