Петър Сарийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 5:
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Калъчлии]], [[България]]
| починал-място = [[Ореш]], [[България]]
}}
Д-р '''Петър Сарийски''' e католически свещенник, юрист, историк и преводач.
==Биография==
Петър Сарийски е роден на 27 октомври 1912 г. в ссело [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Калъчлии]] (днес квартал на гркв. [[Раковски (град)#Генерал Николаево|РаковскиГенерал Николаево]]) на 27град октомври[[Раковски 1912 г(град)|Раковски]]). След завършване на началното си образование в родното си село, постъпва в семинарията на [[Конвентуалци (монашески орден)|отците конвентуалци]] в Боюкдере в [[Истанбул|Цариград]]. След три години заминава за Италия да изучава ([[теология]]) в [[Латински колеж|Латинския колеж]] в [[Асизи]], [[Италия]]. Ръкоположен в базиликата на [[Франциск от Асизи|св. Франциск]] на 3 март 1935 г. От 1936 до 1940 г. учи в Латеранския колеж в [[Рим]], където се дипломиране с титлата „доктор“ по църковно и каноническо право. След това става преподавател по литература и право в семинарията на отците конвентуалци в [[Асизи]]<ref>{{икона|bg}}[http://catholic-rk.com/?page_id=8 Официалният уебсайт на църква "Пресвето Сърце Исусово"]</ref>.
 
През 1942 г. се връща в [[България]], където развива публицистична дейност като главен редактор на вестника на католиците в страната „[[Истина (католически вестник)|Истина]]“. Бил е и секретар на [[Софийско-пловдивски епископ|Софийско-пловдивския епископ]] [[Иван Романов]] до 1952 г. През 1950 г. комунистическите власти са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква във Велехрад. За тази мисия те предлагат Петър Сарийски да представи България. По това време той е член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]] в Пловдив. Отец [[Симеон Коков]] - бъдещ епископ - обаче успява да го разубеди да не участва. <ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>