Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6:
 
==История==
Апелът е подписан в [[Солун]] на 20 май 1878 година от представители на [[Български църковни общини в Македония|българските общини в Македония]] и е подаден до солунските консули, които се умоляват да се застъпят пред съответните правителства за българската кауза. Мемоарът е подписан от 21 български общини и просветно-културни организации като дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] и подпечатан със съответни общински, казалийски, църковни и дружествени печати. В мемоара се казва, че българите са мнозинство в Македония, разобличават се гръцките лъжи, целящи да заблудят Европа за етническия състав в областта и се настоява за прилагането на Санстефанския договор и създаване на международна анкетна комисия, която да се увери, че именно присъединяване на Македония към българската държава е желанието на македонското население.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 565 - 566.</ref>
 
{{цитат|...Всичкый българскый народъ ся зарадва като вид{{Уникод|&#x463;}}, че желаніята му се изпълниха и нуждыте му се удовлетвориха, и ный всыте българе въ Македонія съ силата на Св. Стефансый договоръ, чекахме съ големо нетърпеніе освобождението си отъ б{{Уникод|&#x463;}}снующето още надъ насъ Турско варварство. Но на м{{Уникод|&#x463;}}сто това, за голема жалъ виждаме, че местныте власты одъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различны ср{{Уникод|&#x463;}}дства изнудиха отъ н{{Уникод|&#x463;}}коы нашы невинны братія подписы, за да ги злоупотребатъ като ув{{Уникод|&#x463;}}ратъ Велыкыте Поручителны Сылы, че ужъ ный сме были гърци, и сме желаели само улучшено statu-quo, а не присоединеніето си съ новоучлеждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваніе съ нашыте подписы, сир{{Уникод|&#x463;}}чъ съ народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всичкы ни особито при предпороженіето, че такво едно л{{Уникод|ѫ}}жливо изявленіе отъ страната на Македонскиыте българе, можъ да ся е вече подало и на Ваше Високопревосходителство...