Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

Първите български църковни общини са [[Велешка българска община|Велешката]], [[Прилепска българска община|Прилепската]] от 1838 година и [[Горноджумайска българска община|Горноджумайската]]. Постепенно такива общини са създадени във всички македонски градове и в по-будните села. До създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] църковните общини нямат връзка помежду си. С развитието на борбата за църковна независимост монасите от [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]] започват да подпомагат и постепенно да обединяват църковните общини. Според султанския ферман за основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] с гласовете на 2/3 от църковните общини става възможно присъединяването им към Българската екзархия. По този начин през 1874 година към първата екзархийска българска [[Велешка епархия]] се присъединяват [[Скопска епархия|Скопска]] и [[Охридска епархия|Охридска]] епархия. През 1878 година на Великите сили е изпратен [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония]], с искане за прилагане на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]].

През 1882 година [[Наум Спространов]] дава инициатива за създаване на устав на [[Солунска българска община|Солунската община]], който е съобразен с изискванията на Българската екзархия и поради общите му начертания се прилага за всички български общини в [[Македония (област)|Македония]]. До този момент общините действат спонтанно и по подобие на гръцките църковно-училищни общини<ref>[http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282 – 283.]</ref>. В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от България.<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893 – 1908), Скопје, 1982</ref> Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на ВМОРО, революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.