Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
Църковните български общини се състоят средно от 8 – 12 члена, избирани чрез гласуване от местното население. Ръководството на църковната община се състои от председател, ковчежник и църковен епитроп, както и училищни настоятели. Средствата за издържане на църковно-училищното дело се събират от дарения в пари и натура, и от наем на движимо или недвижимо имущество.
 
На институционално ниво църковните общини представят [[българи]]те в местните съвети – ''меджлиси'', където защитават интересите на [[Македония (област)|македонските]] българи [[ХристияанствоХристиянство|християни]]. Те могат да взимат решения по църковни, просветни, съдебни и социални въпроси.
 
Между 1871 – 1909 година [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]] са разпределени на епархии, начело с митрополити или с църковни общини с архиерейски наместници, в тези епархии без назначен от султана митрополит. Председателите на църковните общини са духовни лица, назначени пряко от Екзарха. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година се появяват условия за промени. В митрополийските градове са назначени управляващи епархията, които кореспондират пряко с екзарха от една страна и с църковните общини от друга, които са преименувани в наместничества.<ref name="Toma29">[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени от моето минало, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989]</ref>