Гевгелийска българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
От името на Гевгелийската българска община през май 1878 година [[Георги Баялцалиев]] и Ичо Доганов подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)Македония[[ към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref>
 
След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в [[Гевгели]]. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник [[Тома Ташев]], който е определен за учител в [[Мачуково]], но поради закриване на училището се връща в [[Солун]]. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са [[Георги Хаджиначков]], [[Пане Дудаклиев]], [[Тано Момков]], [[Христо Дуган]], [[Тано Стоянов]], [[Георги Бутров]], [[Христо Машков]], [[Коста Стоянов (общественик)|Коста]] и [[Христо Стоянов]]и. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570.</ref> Тома Ташев влиза в конфликт с другите общинари и се налага председателят на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] архимандрит [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]] да ги примирява.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 611.</ref>
 
Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.<ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref>