Петричка българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон [[Агапий Войнов]] от [[Кюстендил]]. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от [[Пехчево]] и Димитър Филипов от [[Радовиш]].<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84.</ref> В 1876 година след [[Априлско въстание|Априлското въстание]] българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.<ref name="shopov.160-161">Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 - 161.</ref>
По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към [[Княжество България|България]], с подписите на [[Стоян Марушкин|Стоян Георгиев]] и [[Георги Урумов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Съгласно клаузите на [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[Петрич]] е върнат обратно на [[Османска империя|Османската империя]], където остава до 1912 година.
В 1881 година Урумов от [[Радовиш]] прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от [[Лазар Теофанов]] от [[Мелник]], но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в [[Сяр]]. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става [[Кочо Мавродиев]] с помощник Димитър Филипов.<ref name="shopov.160-161"/> Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на [[класно училище|класното]] и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.</ref>
| |||