Охридска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
[[File:St. Kliment in Ohrid and the bulgarian school.jpg|мини|250п|„[[Свети Климент (Охрид)|Свети Климент]]“ и българското училище]]
Охридската епархия не е сред посочените епархии във фермана за учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] от 1870 г. След проведен плебисцит от 1874 година в [[Охрид]] и околността му е присъединена към Екзархията, след като 9387 души християни гласуват положително, а само 139 души [[Християнство|християни]] гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=000001&g= Документи и материали за историята на българския народ], София, 1969, стр 192</ref> Същата година за български митрополит в града е изпратен [[Натанаил Охридски]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през май 1878 година Охридската община подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> За кратко председател на българската община е [[Васил Касапов]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 324.</ref>
Видни общинари от времето на възрожденските борби са [[Христо Пармаков (възрожденец)|Христо Пармаков]], [[Христо Сапунджиев]], [[Хараламби Паунчев]], [[Георги Гърданов]], [[Анастас Сапунджиев]], [[Петър Огненов]], [[Георги Бодлев]], [[Димитър Пармаков]], [[Ангел Групчев]], [[Михаил Попалексиев]], [[Димитър Попсимов]], [[Коста Холиолчев]], [[Коста Размов]], [[Антон Митанов]], [[Георги Чакъров (възрожденец)|Георги Чакъров]], [[Михаил Манчев]] и [[Илия Чобанов]].<ref>Известия на Института за история, том 11, Издателство на БАН, 1962, стр. 74</ref>
Ред 34:
В 1882 година екзархийски наместник в Охрид е свещеник [[Христо Маленков]], който е на редовна заплата от приходите от владищината. Маленков е и председател на общината, има надзор над цялата епархия и дава наставления на общините по църковно-народни въпроси.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> Членове на общината са поп Христо, поп [[Анастас Гаврилов]], Георги Чакъров, Йованче Савин, Коста Папилев, Стефан А. Пармаков, Ангел К. Кауков, Йоан Н. Паскал.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.</ref>
[[Българска екзархия|Екзархията]] с помощта на общината постепенно възстановява църковно уставната организация и дисциплината в Охридската епархия и утвърждава новоизбраните общини.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>
В 1884 г. председател на общината е отец Георги Икономов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 612.</ref> От 5 декември 1884 г. [[Синесий Скопски]] е назначен за охридски митрополит, но поради гръцки интриги пред турското правителство получава берат едва на 1 август 1890 г. [[Григорий Пелагонийски]] е охридски митрополит от 1894 до 1897 г.
| |||