Хабаровски край: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34:
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Хабаровски край се намира в източната част на [[Русия|Азиатска Русия]], в централната част на [[Далечен Изток|Далечния Изток]]. Простира се на близо 1800 km от север на юг и около 400 km от запад на изток. На юг граничи с [[Приморски край]], на югозапад – с [[Китай]] и [[Еврейска автономна област|Еврейската автономна област]], на запад – с [[Амурска област]], на северозапад и север – с [[Якутия|Република Якутия]] и на североизток – с [[Магаданска област]]. На изток и югоизток има 2500 km брегова линия с [[Охотско море|Охотско]] и [[Японско море]]. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югозападния участък на [[Охотско море]], където в сушата се вдават заливите Удска губа, Тугурски, Академия (със заливите Улбански и Николай), Александра и Сахалински. Тук се намират и [[Шантарски острови|Шантарските острови]] – група от 15 големи (Голям Шантар, Феклистов, Беличи и др.) и няколко малки острова. В тези си граници Хабаровския край има площ от 787 633 km² (3-то място в [[Руската Федерация]] след [[Якутия]] и [[Красноярски край]], 4,6% от площта на Федерацията).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article105680.html «Большая Советская Энциклопедия» – Хабаровски край</ref>
 
=== Релеф ===
Над 70% от територията на Хабаровския край е заета от планини. На югазапад планинските системи са разположени в направление югозапад-североизток и са представени от хребетите: Турана, Малък Хинган, Бурейнски, Ям-Алин, Баджалски, Кукански и др. с височини от 750 – 1000 m до 2000 – 2500 m. На югоизток се простират крайните северни хребети на планинската система [[Сихоте Алин]] със средни височини 700 – 1400 m (максимална височина връх Тардоки-Янги 2090 m). Централните части на Хабаровския край са заети от планини, простиращи се по паралела: хребетите Джагди, Селемджински, Майски, Станов. В най-северната част на края се извисява хребета Сунтар Хаята с най-високата точка на Хабаровски край '''2933 m''', разположена на границата с [[Якутия|Република Якутия]]. Успоредно на Охотското крайбрежие, от север на юг се простират хребетите Крайбрежен, Улински и Джугджур с височини до 2000 m, западно от които е разположена Юдомо-Майската планинска земя със средни височини 800 – 1200 m. На юг се простират обширните низини Долноамурска, Средноамурска и Еворон-Тугурска, а на север – Охотската низина.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът на Хабаровския край е мусонен, със сурова и малоснежна зима и топло и влажно лято. Средните януарски температури варират от -22°С на юг, до -30, -40°С на север, а на морското крайбрежие от -15°С до -25°С. Средната юлска температура се колебае от 12 – 16°С в приморските части до 20 – 21°С във вътрешните южни райони. Годишната сума на валежите е от 400 – 600 mm на север, 600 – 800 mm на юг и до 1000 mm по източните склонове на [[Сихоте Алин]]. Максимумът на валежите (70 – 75%) е през лятото. На юг вегетационния период продължава 170 – 180 денонощия. По крайбрежието на Охотско море от север на юг преминава студено морско течение, с което са свързани продължителните летни мъгли.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===
Ред 50:
 
=== Почви, растителност ===
Най-разпространените почви са ливадно-подзолистите, на равнинните участъци – ливадно-блатните и блатните почви, в южните райони – кафявите горски, а на север – планинските и планинско-тундровите почви. Голяма част от територията на края попада в горската зона. Горите са изключително разнообразни по състав и включват представители на далекоизточната (амурска), охотско-камчатската и източно-сибирската флористични области. Преобладават иглолистните гори: на север, северозапад и изток – светлоиглолистни гори от даурска лиственица (главна порода) и тъмноиглолистни гори с преобладаване на аянски смърч и белокора ела (южната част на Охотското крайбрлежие, долното течение на [[Амур]], [[Сихоте Алин]], басейните на реките [[Амгун]], [[Бурея]], [[Мая (река)|Мая]]). В южните райони и в Средноамурската низина са разпространени смесени кедрово-широколистни гори (корейски кедър, манджурски ясен, клен, бряст, монголски дъб, манджурски орех, няколко вида брези, липа и др.). Горите заемат 43 млн.ха и общите им запаси достигат 5,2 млрд.m<sup>3</sup>.<ref name="bse"></ref>
 
=== Животински свят ===
Животинския свят се характеризира с представители на северните и южните животни. В тайгата обитават копитни (мускусен елен, лос, северен елен), хищници (кафява мечка, рис, вълк, собол, лисица, бялка, росомаха, хермелин, невестулка, видра), гризачи (белка, катерица и др.). В смесените гори обитават зубър, сърна, източноазиатска дива свиня, манчжурски заек и др., тетерев, усурийски фазан, индийска кокошка, синя мухоловка, каменен и сив дрозд и др. и много водоплаващи птици. В езерата и реките има над 100 вида риби, а по крайбрежието – тюлени, морски лъвове, бели китове и др.<ref name="bse"></ref>
 
== Население ==