Разлика между версии на „Грип“

м
кор.
(премахване на {{Медицинско предупреждение}})
м (кор.)
}}
 
'''Грип''' или '''Инфлуенцаинфлуенца''' (познат в миналото като '''''Испанскаиспанска болест''''') е остро [[инфекциозно заболяване]], представляващо една от най-заразните [[Инфекция|инфекции]]. Причинява се от ''Influenza virus type А'' и ''Influenza virus type B''. Характеризира се с рязко изразена [[интоксикация]] – висока [[температура]], [[главоболие]], силни мускулни болки и катарално възпаление на горните дихателни пътища. Разпространява се циклично във вид на [[епидемия|епидемии]], които е възможно периодично да прерастнатпрераснат в [[пандемия|пандемии]]. Високата му контагиозност се обуславя от краткия [[инкубационен период]], въздушно-капковия механизъм на предаване и високата възприемчивост сред хората. Статистическите данни показват, че броят на заболяванията от грип превишава неколкократно броя на всички останали инфекции, взети заедно. По време на пандемии може да се поразят от 30 до 50% от [[Население на Земята|населението на Земята]].
 
Грипът има здравно и медико-социално значение. Това се обуславя от широкото разпространение, тежкото протичане в детската и старческата възраст, високия процент на [[смъртност]], парализиране на цялата дейност на обществото и от огромния брой икономически щети, които нанася.
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Описанията на древните гръцки и римски лекари ([[Хипократ]], [[Диодор]], [[Тит Ливий]] и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази, наблюдавана през [[1173]] г. През тази година от заболяването са обхванати [[Италия]], [[Германия]] и [[Англия]]. През [[1892]] г. немският [[Бактериология|бактериолог]] Рихард Пфайфер открива ''[[Haemophilus influenzae]]'', който тогава е приет за причинител на грипа. Схващането за бактериалната [[етиология]] на грипа обаче силно се разклаща по време на пандемията през [[1918]] - [[1919]] г. През [[1933]] г. е изолиран на грипниягрипният ''вирус A'' (H0N1) от W. Smith, С. Andrewes, P. Laidlaw. По-късно са открити и описани грипен ''вирус В'' (Т. Fransis, Т. Magill, [[1940]]) и грипен ''вирус С'' (R. Taylor, [[1949]]). По този начин развитието на учението за грипа може условно да се раздели на три периода:
* Доетиологичен – от древността до 1892 г.
* Бактериален – от 1892 г. до 1933 г.
В периода [[1946]]&nbsp;-&nbsp;[[1968]] г. са изолирани и описани нови подтипове на грипния ''вирус А'' – A(H1N1), A(H2N2) и A(H3N2). Това става при изучаване на динамиката на отделните сероварианти, която е свързана с периодичните промени в антигенната структура. През [[1937|1937&nbsp;]]<nowiki/>г. са въведени убити и живи [[Ваксина|ваксини]] за [[Профилактика (медицина)|профилактика]] на грипа. През [[1957]] г. е открит и [[интерферон]]ът. Той също успешно се прилага за профилактика на заболяването. За профилактика се използват и откритите производни на адамантанамина – [[ремантадин]] и [[амантадин]], както и репликативната фаза на фага F2 (RFf2), индуктор на интерферон.
 
Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от [[1881]] г.) от [[XII век|XII]] до [[XIX век]] в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през [[1889]]&nbsp;-&nbsp;[[1890]] и 1918&nbsp;-&nbsp;1919 г. Първата от тях води началото си от [[Туркестан]]. Втората според някои автори започва от [[Франция]] след дебаркирането на американските войски през април 1918 г., а според други води началото си от [[Сибир]]. Пандемията, преминала през 1918&nbsp;-&nbsp;1919 г. е наречена „[[Испанскииспански грип]]". Това е най-катастрофалната за човечеството до момента преминала пандемия от грип. В този период от грип заболяват около 500 млн. души и умират над 50 млн. [[България]] също е била сериозно засегната от тази пандемия.
 
От 1919 г. до днес преминават най-малко още 11 пандемии, както следва:
* [[1928]] г. – (H0N1);
* 1946 г. – (H1N1);
* [[1982]] г. – (H3N2);
* [[1995]] – [[1996]] г. – (H1N1 и H3N2);
* [[2009]] г. – (H1N1), умерена по сила пандемия от т.нар. [[Свинскисвински грип]];
 
== Етиология ==
[[File:3D Influenza virus.png|мини|250п|Структура на вирусната частица]]
Грипните вируси принадлежат към на семейство ''[[Orthomyxoviridae]]''<ref name=Kawaoka>{{cite book |author=Kawaoka Y (editor). |title=Influenza Virology: Current Topics |publisher=Caister Academic Press |year=2006 |url=http://www.horizonpress.com/flu |isbn=978-1-904455-06-6}}</ref> и са класифицирани в три от петте рода на семейството, както следва:
* ''[[Influenzavirus A]]''
* ''[[Influenzavirus B]]''
* ''[[Influenzavirus C]]''
 
Вирусите от трите рода имат много сходна структура. Имат сферична форма и размери от 80 – 120&nbsp;[[nm]], възможно е да се открият и нишковидни форми с размери до 400&nbsp;nm.<ref>{{cite web |author=International Committee on Taxonomy of Viruses |title=The Universal Virus Database, version 4: Influenza A |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/ICTVdb/ICTVdB/00.046.0.01.htm}}{{dead link|date=August 2010}}</ref><ref name=Lamb>{{cite journal |author=Lamb RA, Choppin PW |title=The gene structure and replication of influenza virus |journal=Annu. Rev. Biochem. |volume=52 |pages=467 – 506 |year=1983 |pmid=6351727 |doi=10.1146/annurev.bi.52.070183.002343}}</ref> Нуклеокапсидът е изграден от 8 фрагмента линейна едноверижна [[РНК]] със спирален тип симетрия. Всеки от фрагментите се състои от една [[молекула]] РНК, множество нуклеопротеини, [[полипептид]]и и един или няколко полимеразни полипептида. Отвън нуклеокапсидът е обвит от двоен [[липид]]ен слой, който е дериват от [[Клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]] на [[клетка]]та хазяин. От вътрешната страна на липидната обвивка се намира мембранен [[протеин]], наречен ''матрикс''. Той представлява от 33 до 46% от вирусните протеини. Матриксът е типовоспецифичен [[антиген]] и поддържа структурата и стабилността на вирусната обвивка.
 
По външната повърхност на липидната мембрана са разположени два вида пепломери, които имат гликопротеиден състав. Това са хемаглутинин (H) и неураминидаза (N). При класификацията на грипните вируси се обръща особено внимание на двата пепломера.
* Антигенен „дрифт“ – частични промени в антигените, резултат от точковидни [[мутация|мутации]].
 
Номенклатурата за означаване на грипните вируси включва антигенния тип, [[гостоприемник]]а (ако не е човек), населеното място, където е открит най-напред щамащамът, номер на щама, годината на изолация. Само за вирус А се използва и естеството на пепломерите – H и N. Например грипен вирус А/Филипини/2/82/H3N2.
 
Вирусите на грипа са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура загиват за 2 – 3 часа, а при 56 – 60 °C за няколко минути. При минусови температури могат да останат активни половин година. Всички дезинфекционни средства дезактивират вируса бързо.
 
== Епидемиологични особености ==
 
=== Механизъм, фактори и пътища на предаване ===
Механизмът на предаване на заразата при грипа е въздушно-капков, а основния фактор на предаване е [[въздух]]ът. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ грипния вирус. Той се отделя в него при обикновен говор и издишване (до 250 вирусни частици за 1 минута), при кихане (до 10 – 15 хил. вируса), при средно силна [[кашлица]] (до 50 хил. вируса) и при силна кашлица (100 – 800 хил. вируса). Образуваните при кашлянето капчици не отиват на повече от 1&nbsp;-&nbsp;1,5 метра от болния. Една част от тях престояват малко време във въздуха и под тежестта си падат на земята. Средните по големина (капчици на Флюге) и малките капчици (аерозолните ядърца на Уелс) могат да циркулират във въздуха до 2 часа. Така те създават т.нар. „заразна Въздушнавъздушна зона" около болния с висока концентрация на вируса. Въздушните течения лесно разсейват и разреждат капчиците. Въздушно-праховият [[аерозол]] (ядърца на Уелс-Хенле) няма съществено епидемиологично значение при грипа. За осъществяване на механизма на предаване съществено значение имат тесният контакт на хората, общуването, професията, транспортните средства и други.
 
=== Възприемчивост и имунитет ===
Най-важните характерни особености на епидемичния процес при грипа са:
* ''Демографска ендемичност.'' Обуславя се от непрекъснатото наличие на източници на зараза и на възприемчиво население и особеностите на уникалната изменчивост на грипните вируси.
* ''Форми на епидемичния процес.'' Грипът се разпространява епидемично и пандемично, като в междуепидемичните периоди се наблюдава спорадична заболяемостзаболеваемост. Тя обаче спомага за съхранението на грипните вируси.
** Пандемичен грип. Характеризира се с възникването на глобални епидемии с бързо обхващане на цялото население по света без оглед на [[раса]], възраст, [[пол]], географски регион. Обикновено заболяването протича тежко.
** Епидемичен грип. Възниква почти непрекъснато и се отличава с регионално разпространение.
** Прилагането на противогрипни ваксини в различни части на света променя и епидемичния процес на заболяването.
* ''Динамика на серологичните варианти на грипния вирус А свързана с появата на нови [[серотип]]ове и антигенни варианти.'' Обикновено новите серотипове на вируса имат пандемичен характер. Причината за това е, че създаденият имунитет към друг серотип не предпазва заразените. Смята се, че [[Югоизточна Азия]] е мястото, където най-често възникват нови серотипове поради голямата гъстота на населението и преобладаването на деца и млади хора с недостатъчен имунитет. Грипният вирус А се характеризира и с това, че има способността да възвръща стари грипни щамове. Това оборва схващането за прекъсване на циркулацията на даден щам след появата на нов.
* ''Характеристика на грип В.'' Грипният вирус В не е толкова агресивен като предния и причинява само епидемии без пандемично разпространение. Наблюдават се много по-ниско ниво на грипна заболяемостзаболеваемост, по-големи междуепидемични интервали, по-бавна интензивност на епидемичния процес. Той често взима участие в грипни епидемии с причинител грипен вирус А.
* ''Сезонност.'' В България грипните епидемии възникват обикновено през месеците януари и първата половина на февруари. Това може да се обясни с поведението на хората през зимните месеци на годината и снижената резистентност на организма. В световен мащаб грипните епидемии възникват в периода ноември – март в районите с умерен климат, а в тропическите страни липсва проявена сезонност. Като изключение от това правило обаче е грипната пандемия през 1957 г&nbsp;., преминала през септември – октомври.
* ''Възрастово разпределение.'' През последните години се наблюдава, че боледуват основно деца от 0 до 14-годишна възраст. По време на пандемии се поразяват хора от всички възрасти.
Съществува известна [[симбиоза]] между вируса и микроорганизми като [[стафилококи]], [[стрептококи]] и ''Haemophilus influenzae''. Тя се изразява във факта, че бактериалният [[ензим]] протеаза активира вирусния хемаглутинин. Той от своя страна отваря пътя на вируса за навлизане в клетките на хазяина. Не всички бактерии произвеждат протеази. В такива случаи активират серумния плазминоген, който от своя страна атакува вирусния хемаглутинин.
 
НарушенияНарушеният клетъчен метаболизъм и разпадането на клетките гостоприемници са причина за образуването и отделянето на специфични и неспецифични [[токсин]]и. Такива биватса биогенните [[амин]]и като [[хистамин]], [[ацетилхолин]], [[серотонин]], кинини, автоалергени и други. Още в първия ден на заболяването в кръвта на болните се откриват повишени нива на хистамин.
 
Токсичните вещества и самият грипен вирус предизвикват дразнене на [[нервната система]] – предимно клоновете на ''n. vagus'' в дихателната система, мозъчните полукълба, подкоровите и вегетативните центрове. От вегетативните центрове дразненето се прехвърля към вътрешните органи. Преобладава дразненето на парасимпатикуса. Това от своя страна води до разширяване на съдовете и повишаване на тяхната пропускливост, хиперемия, отоци, усилена [[Носен секрет|носна секреция]] и чревен дискомфорт. Най-голяма концентрация на токсините се наблюдава в областта на [[междинен мозък|междинния мозък]], предимно в [[хипоталамус]]а и [[хипофиза]]та. Това определя и отклоненията в невровегетативната, невроендокринната и неврохуморалната регулация. Дразненето на терморегулационния център води до появата на фебрилни реакции. [[Главоболие]]то е в резултат на засягането от токсичните субстанции на чувствителните [[рецептори]] в мозъчните обвивки, кората на [[мозък]]а и мозъчните [[кръвоносни съдове]]. Промените в съдовия тонус са причината за характерното пулсиращо главоболие. Повишената съдова пропускливост пък води до оток на мозъчните обвивки.
 
Разпадът на клетки и вирусни елементи предизвикват неспецифична сенсибилизация – параалергия и автоалергия. Вирусът пък от своя страна предизвиква състояние на анергия (намалена реактивност). Анергията е причина за възникването на вторични гъбични или бактериални инфекции. Оздравяването настъпва след образуването на интерферон в клетките и специфични антитела в серума. Имунитетът е специфичен и непродължителен.
 
== Клинични признаци ==
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] продължава от няколко часа до 1&nbsp;-&nbsp;2 дни при грип А и до 3 дни при грип В. При около 10&nbsp;-&nbsp;15 % от болните се наблюдават продромални явления като отпадналост, студени тръпки, разкършеност, субфебрилна температура. По правило болестта започва внезапно. Към началното втрисане се добавят други признаци като повишение на температурата до 38&nbsp;-&nbsp;39 °С, изпотяване, [[световъртеж]], главоболие (болните се оплакват от болка предимно в челната и слепочната област), мускулни болки (най-вече в снагата и крайниците), болки в [[кост]]ите и [[стави]]те, безапетитие, силна отпадналост. Характерни за грипа са болките при движение на [[око|очните ябълки]]. Общото състояние на болните се влошава като стават вяли, апатични, сънливи. Нерядко са със замъглено съзнание, бълнуване и гърчове. Телесната температура е повишена в рамките на до 2 – 3 дни.
 
Катаралните прояви са умерени и се появяват 1 до 2 дни от началните признаци. Болните започват да се оплакват от светобоязън, чувство за сухост в [[нос]]а и гърлото, набъбване на носната [[лигавица]], затруднено [[дишане]], суха кашлица, [[обоняние]]то и [[Вкус (сетиво)|вкусът]] се загубват. По-късно се появяват сълзотечение, [[хрема]], хиперемия на [[конюнктива|конюнктивите]], лицето и лигавицата на гърлото. Често се среща лимфоидна зърнистост на мекото [[небце]] (признак на Морозкин) и точковидни [[кръвоизлив]]и по върха на [[Език (анатомия)|езика]] (признак на Лобан и Бунин). При неусложнен грип дишането е учестено, сърдечната дейност е понижена, [[Кръвно налягане|кръвното налягане]] също.
== Профилактика ==
[[File:Defense.gov News Photo 041028-N-9864S-021.jpg|мини|250п|Ваксинация срещу грип]]
За имунопрофилактика на грипа се прилагат убити [[ваксина|ваксини]]. Те се произвеждат ежегодно и са съобразени с циркулиращите грипни щамове, по указание на [[СЗО]]. Съдържат най-често грипен вирус A(H3N2) и A(H1N1) и грипен вирус B. Прилагат се в доза 1 ml., мускулно или подкожно. Защитават около 70% от имунизираните лица. Съобразно епидемиологичната прогноза като профилактични средства могат да се прилагат и интерферон, индуктори на интерферона, ремантадин и други.
 
Поради значимостта си грипът се намира под контрола на [[СЗО]]. Това се дължи на нуждата от вазимнавзаимна обмяна на епидемиологична информация за налични епидемични огнища, циркулация на серотипове (щамове) и прилагането на нововъведени ваксини.
 
== Вижте също ==