Разлика между версии на „Вълко Червенков“

м (форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor))
 
== Развитие на държавата ==
Вътрешната политика на Вълко Червенков осигурява висок и стабилен икономически ръст в годините на преходния период от капитализма към социализма<ref>Източник?</ref>. Средногодишният икономически растеж е висок за Европа – 22,8%. Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, Заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната.<br>
Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"></ref>
 
1

редакция