Велико Търново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор., форматиране: 7x запетая, заглавие-стил, нов ред, точка (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 136:
Районът около града е бил обитаван от славяни. В периода [[VII век|VII]] – [[VIII век]], на хълма Царевец се създава селище съставено от славяни и българи. Вероятно градът е бил една от резиденциите на българските владетели, имайки в предвид българското и славянското население в региона. Градът е нападан от печенези, узи и кумани. По време на този период в града е имало голям български гарнизон. <ref>[http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/91872-balgariya-e-imala-10-stolitzi burgasnews.com]</ref>
==== Византийско владичество (XI-XII в.) ====
{{раздел-мъниче}}
==== Столичен период (XII-XIV в.) ====
{{Основна|Въстание на Асен и Петър}}
Line 627 ⟶ 628:
==== Турският мост ====
Турският мост се намира южно под крепостта Царевец и пресича река Янтра към отсрещния хълм Света гора. Той е дълъг 60 m и висок 8 m. Построен е от Али Феруз бей (често мостът се споменава като Али-Феруз-беев мост) –
През 1897 г. мостът е съборен до основи от голямо наводнение. По-късно общината възстановява моста.<ref>''„Пътеводител на В. Търново и околността му от 1907 г.“''</ref>
== Икономика ==
До 1930-та година в града са били открити над 130 фабрики за коприна, бояджийски фабрики, содолимонадени фабрики, фабрика за шевни конци, за хранителни изделия и други. През социалистическия период са открити над 50 предприятия в областта на електрониката, машиностроенето, пластмасови изделия, шивашки изделия и други.
=== Икономическа характеристика ===
Велико Търново е част от Северен Централен район. През 2016-та безработицата е рекордно ниска и достига 4,7%.<ref>[http://www.dnesbg.com/pari-i-vlast/namalyava-traynata-bezrabotitsa.html http://www.dnesbg.com]</ref> Икономиката на града се характеризира с многоотрасловост и наличие на традиционни производства. Градът има традиции в
=== Промишленост ===
Line 663 ⟶ 664:
== Военни гарнизони ==
Във Велико Търново са били сформирани 18, 20, 46, 50 и 70-ти пехотни полкове.
*[[Осемнадесети пехотен етърски полк]]
| |||