Уикипедия

Сатир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
кор., форматиране: 6x нов ред, 4x кавички, 4x тире-числа, 6 интервала, запетая, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[File:Satyros Cdm Paris DeRidder509.jpg|мини|Сатир, 520–500520 – 500 пр.н.е.]]
'''Сатирите''' (на [[древногръцки]]: Σάτυρος Satyros, мн.ч. Σάτυροι Satyroi, {{lang-la|Satur, Saturus}} или Silen; Σιληνός, Σειληνός, мн.ч. Σιληνοί, Σειληνοί, [[дорийски]]: Σιλανός, лат. Silenus, Silanus; Satyr) в [[древногръцката митология]] са постоянните придружители на [[Силен (митология)|Силен]] (син на [[Хермес]]) - – добродушен, весел, постоянно пиян старец, дебел като винения мях, с който никога не се разделял. По-късно Сатиритесатирите, изобразявани с кози копита и рога, станали постоянни спътници и на [[Дионис]], грижите за когото били поверени на Силен (негов чичо).
В гръцката митология,сатирът (англ: satyr, satyr satyros, произнасян [sátyros]) е член на войска от итфиални мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки.
Ранните начини, по които са ги представяли понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6-ти век пр.н.е. ,най-често били изобразявани с човешки крака. ▼
 
▲РаннитеВ начиниранната гръцка митология сатирът е член на войска от мъжки другари на Дионис; те обикновено имат конски уши и опашки. Начините, по които са ги представяли, понякога изобразявали краката им като конски, но при керамиката от 6-ти век пр.н.е. ,най-често били изобразявани с човешки крака.
Фаунът или фавнът е подобно същество, обитаващо гората, от римската митология, което имало човешко тяло, но краката, рогата и опашката били на коза.▼
В митовете, и двамата често се свързват със свирене на флейта (подобна на тази на Пан). Гръко-говорещите римляни често използвали гръцкия термин "сатуро", когато се позовавали на латинския фаунизъм и в крайна сметка синкретизирали и двете представи за митичното същество. (Женските "сатиреси" били по-късно изобретение на поетите.) Сатирите са известни и със своите сексуални желания. Те се характеризират с желанието да имат сексуален контакт с колкото се може повече жени.▼
 
▲Фаунът[[Фавн]]ът или фавнът(фаунът) е подобно същество, обитаващо гората, от римската митология, обитаващо гората, което имало човешко тяло, но краката, рогата и опашката били на коза.
Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фаунът, а славянската версия е "Ljeschi." ▼
 
▲В митовете, и двамата често се свързват със свирене на флейта (подобна на тази на Пан). Гръко-говорещите римляни често използвали гръцкия термин "сатуро"„сатуро“, когато се позовавали на латинския фаунизъм и в крайна сметка синкретизирали и двете представи за митичното същество. (Женските "сатиреси"„сатиреси“ били по-късно изобретение на поетите.) Сатирите са известни и със своите сексуални желания. Те се характеризират с желанието да имат сексуален контакт с колкото се може повече жени.
 
▲Сатирите са другарите на Дионис, богът на виното, и прекарвали времето си в пиене, танцуване и преследване на нимфи. Италианската версия на сатира е фаунът, а славянската версия е "Ljeschi."[[лесник]], лесник или леший.
 
Възрастните сатири често се изобразяват в римското изкуство с кози рога, докато младите са често показани с костни възли на челата си. В гръцката митология сатирите са известни с това, че са били похотливи, пияни гористи богове.
 
Като поклонници на Дионис, те са любители на виното и жените и са били готови за всяко физическо удоволствие. В по-късното изкуство били изобразявани танцувайиитанцуващи с нимфи, с които имат специален танц, наречен "сикинис"„сикинис“. Поради любовта си към виното те често са представяни държейкидържащи чашчаши за вино и често бивалиса поместенивключвани в декорациите на чашите за вино.
 
== Източници ==
* Hyginus Mythographus ''Astronomica'' 2,23
* Peter Gercke: ''Satyrn des Praxiteles.'' Dissertation Hamburg 1968
* Guy Michael Hedreen: ''Silens in Attic Black-figure Vase-painting: Myth and Performance''. University of Michigan Press, 1992.
* François Lissarrague: ''Les satyres et le monde animal''. In: J. Christiansen, T. Melander (Hgg.): ''Proceedings of the Third Symposium on Ancient Greek and related Pottery''. Kopenhagen 1988. S. 335–351335 – 351.
* Adrian Stähli: ''Die Verweigerung der Lüste : erotische Gruppen in der antiken Plastik.'' Reimer, Berlin 1999, ISBN 3-496-01195-5
 
<gallery>
Файл:Satyroi mainades Cdm Paris 849.jpg|ок. 460 пр.н.е.
 
Файл:Dionysos thiasos Louvre G33.jpg|Дионис и свитата му, 510–500510 – 500 пр.н.е.
 
Файл:Villa dei Misteri Cubiculum 1.jpg|в [[Помпей]]
Файл:Statue of a Satyr.jpg|Танцуващ Сатир
Line 29 ⟶ 33:
Файл:Gloeden,_Wilhelm_von_(1856-1931)_-_n._1140_-_1898_-_Gallo_p._16.jpg|1898
Файл:Liebieghaus-satyr-ffm-002.jpg
Файл:SatryWithWomen.jpg|Сатир с жени, 2- – 4 век
</gallery>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.theoi.com/Georgikos/Satyroi.html Satyrn im Theoi Project]
*[http://www.newanimal.org/satyr.htm Satyrs in Cryptozoology]
*[http://jewishencyclopedia.com/view.jsp?artid=274&letter=S&search=Satyr Jewish Encyclopedia: Satyr]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сатир“.