През 1940 г. заминава за [[Холивуд]]. Снима продуцирания от Дейвид Селзник филм „[[Ребека (филм)|Ребека]]“ ([[Награди Оскар (13-та церемония)|„Оскар“ за най-добър филм]]), който е екранизация по [[Дафни дю Морие]]. Режисьорът вече е заснел “Странноприемница „Ямайка“/ (1939/ г.) по неин роман, а през 1963 г. ще създаде и шедьовъра „Птиците“ отново по сюжет на дьо Мюрие. Алфред Хичкок е известен с огромната си колекция от разкази на известни и неизвестни автори, в които вижда потенциална възможност за екранизиране. Всичките му филми са заснети по нечие литературно произведение. Тази проста формула е доказала своята функционалност и във филми на други режисьори, но съвременните творци достачесто я пренебрегват, което води до появата на все повече безвкусици.
Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография превърнали се в истинска класика: „''[[Омагьосаният]]''“/ (1945/ г.); “Небезизвестните”/ (1946/ г.); “Делото „Парадийн“/ (1948/ г.); “Въжето”/ (1948/ г.); “Непознати във влака”/ (1951/ г.); “Набери „У“ за убийство“/ (1954/ г.); „''[[Прозорец към двора]]''“/ (1954/ г.); “Да хванеш крадец”/ (1955/ г.); “Неприятности с Хари”/ (1955/ г.); “Шемет”/ (1958/ г.); „''[[Север-северозапад]]''“/ (1959/ г.); “Психо”/ (1960/ г.); “Птиците”/ (1963/ г.); “Марни”/ (1964/ г.); “Разкъсаната завеса”/ (1966/ г.).През 1971 г. се завръща в Англия, където снима последните си два филма „Полуда“/ (1972/ г.) и „Семеен заговор“/ (1976/ г.).
