Васил Левски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; форматиране: 7x тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 11:
| работил = [[йеродякон]] • [[революционер]]
| вложки = {{Личност/Революционер
| категория = революционер
| кауза = [[Освобождение на България]]
| подкрепял = [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]
| противник = [[Османската империя]]
| участие =
| активност = 1862 – 1873
| известен-с =
| награди =
}}
| баща = Иван Кунчев Иванов
Ред 26:
}}
'''Васил Иванов Кунчев''', известен като '''Васил Левски''' (на стар правопис: {{кирилица|Василъ Лѣвскій}}), е [[България|български]] [[национален герой]]. Той е [[Идеология|идеолог]] и организатор на [[българи|българската]]
== Биография ==
=== Образование и младежки години (1837 – 1862) ===
Васил Иванов Кунчев е роден на [[18 юли]] [[1837]] г. в [[Карлово]],<ref>Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, Кирила Възвазова-Каратеодорова, Здравка Нонева, Виктория Тилева, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987</ref> в семейството на Иван Кунчев Иванов и [[Гина Караиванова|Гина Василева Караиванова]]. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, [[Петър Кунчев|Петър]], Яна и Марийка.
Баща му
Васил Левски първоначално учи една година в [[килийното училище]] в Карлово (1845
[[Файл:Vasil Levski's Relatives Gina Kuncheva & Nacho Andreev.jpg|alt= Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.|thumb|314x314px|Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.]]
От 1852 г. е [[послушник]] при вуйчо си – [[Василий (архимандрит)|архимандрит Василий]], [[таксидиот]] на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] в Карлово и [[Стара Загора]], който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854
През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в [[Русия]] да се учи. Според спомените на неговия братовчед [[Васил Караиванов]] нито Левски, нито вуйчо му са споменавали за обучение в Русия, а за първи път това се появява в книгата на [[Стоян Заимов]].<ref>Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.227 – 228.</ref>
=== Революционна дейност в Сърбия и Румъния (1862 – 1868) ===
[[Картинка:Levski1.jpg|мини|ляво|Васил Левски като знаменосец на четата на [[Панайот Хитов]] през 1867
На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за [[Пловдив]], за да се сдобие с [[тескере]]. През [[София]] и [[Ниш]] се отправя към [[Белград]], където се установява в началото на април.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 91.</ref> В столицата на [[Сърбия]] се включва в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] на [[Георги Раковски]] в
[[Файл:Vasil Levski Museum, Karlovo 23.jpg|alt= Част от отрязаните коси на Васил Левски, съхранявани в музея в Карлово|thumb|250x250px|Част от отрязаните коси на Васил Левски, съхранявани в музея в Карлово]]
На 19 април 1864 г., навръх [[Великден]], в местността Алтънчаир край Карлово, в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попристов и Христо Пулев, сам отрязва дългите си монашески коси.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 134 – 136.</ref> От този момент е мирски [[дякон]] (служител, помощник) на свободата Васил Левски. [[Василий (архимандрит)|Архимандрит Василий]] се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а
От април 1864 до 1866 г. е учител в село [[Войнягово]], Карловско, от март до октомври 1866
През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в [[Галац]] и [[Яш]]. Движи се в средите на [[Хаджи Димитър]] и
[[Файл:Vasil Levski & His Brother in the II Legion.jpg|alt= Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867 – 1868 г.|thumb|329x329px|Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на
През февруари 1868 г. се разболява тежко (вероятно язва на стомаха), лежи във военна болница, където е опериран,
''„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 24.</ref>
В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г. живее в [[Букурещ]], където се свързва с [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]] и дейците на „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“. Към това време се отнася запознаването му с [[Христо Ботев]] и техният съвместен живот в една изоставена [[вятърна мелница]] край Букурещ. Единственият източник за съвместния живот на Левски и Ботев е цитирано от [[Захарий Стоянов|Захари Стоянов]] в писмо на Ботев до [[Киро Тулешков]], чийто оригинал липсва. Това, а и пълното отсъствие на името на Ботев в запазената кореспонденция на Левски, дават основание на някои историци като проф. [[Иван Стоянов (историк)|Иван Стоянов]] да твърдят, че вероятно те не са се срещали.<ref>Стоянов, И. Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски. С., 2000, с. 38 – 44.</ref>
=== Създаване на Вътрешна революционна организация (1868 – 1872) ===
[[Файл:Vasil Levski IRO revolutionary districts.png|мини|300п|Карта на първите частни революционни комитети]]
Със средствата, предоставени от [[Българско общество (организация)|Българското общество]] и
До края на април пребивава в Букурещ, където се среща с [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], и в Турну Мъгуреле, като подготвя новата си обиколка. През март-април се запознава с [[Анастас Попхинов]], брат на [[Данаил Попов]], когото привлича към делото. На 1 май 1869 г. започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт
По време на тази обиколка поставя началото на изграждането на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация (ВРО)]]. Основна нейна структурна единица е частният революционен комитет. Първият е основан в
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. се включва активно в живота на българската [[емиграция]]. В края на 1869 г., заедно с [[Любен Каравелов]], участва в създаването на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет (БРЦК)]]. Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни или [[Великите сили]]. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. В началото на 1870 г. пребивава в Турну Мъгуреле, а от март месец е в Букурещ. Там на 9 април умира по-малкият му брат Христо.
[[file:Vasil Levski portrait.jpg|ляво|мини|Портрет на В. Левски от [[Георги Данчов]]]]
Разочарован от емиграцията, през май 1870
Васил Левски единствен от „четиримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, въвежда революционен терор. За тази цел през май 1871 г. съставя образец на циркулярно „заплашително“ писмо, чрез което да се събират средства, като се изясняват целите и задачите на борбата: ''„В Българско няма да има цар, '''“а народно управление"''' и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата, и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът, и др. '''Свобода и чиста Република'''".''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 61.</ref>
<!--[[File:Levski3.jpg|мини]]-->
Към края на 1871 г. ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща през втората половина на 1871
Приготвя устава на организацията, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 228 – 236.</ref> (септември 1871). Разработва го в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния [[етнос]] и [[религия]].
Малко известен факт е, че по време на революционната си обиколка из България, Васил Левски многократно е отсядал в манастир „Света Богородица Витошка“, който днес е по-известен като [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]]. Манастирът имал основна роля в културната, учебната и революционна дейност. Отец Генадий – игумен на Драгалевския манастир – е бил близък приятел и сътрудник на Левски и е указал голяма помощ в сформирането на революционните комитети в софийския регион. Драгалевския манастир е едни от малкото запазени манастири, които съхраняват духа на българщината и до днес
''„Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров. Цел. С една обща ревулуция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска и да се замени с демократска република /Народно управление/ на същото това място, което ся нашите прадеди съ/с/ силата на оръжието и съ/с/ своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турските касаджии и еничери, и в което владей правото на силата, да се подигни храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство, между всички народности, българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било въ/в/ вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото да било, всички щат спадат под един общ закон който по вишегласието на всичките народности ще се избере.“''<ref>Васил Левски. Документи, т. 2.№37, с. 51. Проекта за програма и устав („Закон“) на БРЦК – „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“</ref>
След направените обиколки в страната през втората половина на 1871 г. се отказва от първоначалната си идея – общото събрание на вътрешните и външните комитети да бъде организирано в България и възприема мнението на БРЦК в Букурещ то да се свика там. В началото на април 1872 г., заедно с [[Марин Поплуканов]], заминава за Влашко, където остава 80 дни. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април
=== Залавяне и смърт (1872 – 1873) ===
[[Файл:Vasil Levski 1872.jpg|alt= Последната фотография на Васил Левски, направена в Букурещ след общото събрание на БРЦК 1872 г., по която е издирван от турската полиция.|thumb|Последната фотография на Васил Левски, направена в Букурещ след общото събрание на [[БРЦК]] през 1872 г., по която е издирван от турската полиция.]]
Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с [[Димитър Общи]], който на своя глава обира османската хазна в [[Арабаконак]], и последвалите разкрития от османската полиция.
На [[14 август]] [[1872]] г. Левски и [[Вутьо Ветов]] от с. [[Видраре]] отиват в къщата на ловешкия чорбаджия [[Денчо Халача]], за да се сдобият с пари, но се натъкват на ратая му. В писмо до [[Любен Каравелов]] Левски описва какво се е случило: {{цитат|''Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“ ... Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!... Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше.''|Страшимиров, Д. Т. ''Васил Левски. Живот, дела, извори.'' Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 170 – 172.}} Този инцидент, за който Левски дълбоко съжалява до края на дните си, няма пряко отношение към залавянето му, но утежнява вината му при издаването на присъдата – макар съдът да го обвинява в непредумишлено убийство, за което се полагат 15 години затвор, при друго извършено престъпление присъдата е смъртна.
На [[22 септември]]
Залавянето на участниците, включително и на Димитър Общи, нанася тежък удар на революционната организация. Османската полиция започва арести на комитетски дейци, които с признанията си насочват към Васил Левски. Секретарят на Тетевенския комитет [[даскал]] [[Иван Фурнаджиев|Иван Лилов Фурнаджиев]], първи дава точно описание на Левски: {{цитат|''Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.''|''Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви.'' С., 1987, с. 79.}} По показанията на комитетските дейци започват и арести на членове на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] – [[Анастас Попхинов]], [[Марин Поплуканов]], [[Димитър Пъшков]], [[Величка Хашнова]], която е арестувана за кратко според тогавашната практика в къщата на поп Кръстю Никифоров. Последователно са извикани на разпит и свещениците поп [[Лукан Лилов]] – погрешка, и поп [[Кръстю Никифоров]].
В писмо от ноември 1872 г. Левски получава нареждане от [[Български революционен централен комитет|БРЦК]] и Любен Каравелов за вдигане на въстание: ''„Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора.“''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 199.</ref> Той отказва да го изпълни, тъй като преценява правилно, че народът още не е готов за повдигане на въстание. Решава да прибере архивите на [[Вътрешна революционна организация|ВРО]] от Ловеч и да се прехвърли във Влашко. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит.
Конфликтът на Левски с комитетите е в няколко посоки. От една страна, комитетите, където се разпорежда Димитър Общи – орханийски и тетевенски, се подчиняват на него, а не се съобразяват с нарежданията на Левски. Крайният резултат от това е обирът на хазната в Арабаконак. Левски е въвлечен в конфликт и с брата на Данаил Попов – плевенския куриер Анастас Попхинов, който обвинява Левски в [[авторитаризъм]], лъжа и присвояване на средства. Той е и един от малцината, оставили писмени свидетелства за заплаха към Левски: ''„Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един пъти ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 2, С. „Изток-Запад“, 2015, с. 68.</ref> Поведението на ловешките дейци също притеснява Дякона – той узнава за подхвърлени писма от негово име в двора на Величка Хашнова и че председателят на комитета, който по това време е бил [[Марин Поплуканов]], е използвал комитетски пари за свои цели. На 12 декември 1872
На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на [[Никола Сирков (Халача)|Никола Сирков]] и [[Величка Хашнова]]. След като взема архива, който зашива в [[Самар|самара]] на коня, на 26 декември, придружаван от [[Никола Цвятков]], потегля към [[Велико Търново]]. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – [[Помак|помакът]] Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.<ref name=":0">Панчовски, Д. Последните дни на Васил Левски. С., 1990, с. 230 – 240.</ref> Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в [[Къкрина]] известява за съмнителен гостенин.<ref>Денев, Д. Свобода и всекиму своето. С., 2015, с. 256 – 258.</ref>
[[Файл:Vasil Levski's Last Comrades.jpg|alt= Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София. Снимка от 1878 г.|thumb|Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София. Снимка от 1878 г.]]
На [[27 декември]]
Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.:
Ред 105:
''Въпрос: Кои са другарите ти, които бяха заловени заедно с тебе, и как ви заловиха ?
''Отговор: "От моите двама другари, именуваният Христо държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец. По едно време Христо остави кръчмата, отдавна не бях го виждал. Тоя път аз отивах от Ловеч за Търново; из пътя Никола от Ловеч, когото тоя път видях, ми каза: „Аз ще остана в село Какрина, ако искаш остани и ти!“ Той ме заведе в кръчмата на Христа от Ловеч, когото не бях виждал отдавна. Нея вечер ние останахме там. Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата [и] аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам в Търново и оттам тука. Когато ме заловиха, Христо ханджията не беше там. Бяха се загубили добичетата му, [та] отишъл да ги търси. Заловили го после в дома му."''
- Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. [[Александър Бурмов]]. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186 – 210, 255 – 261.
При ареста, архивът остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от [[Никола Сирков (Халача)]]. След Освобождението от османско владичество [[Никола Цвятков]] и [[Мария Сиркова]] предават част от него на [[Захари Стоянов]], а друга – в [[Музей Васил Левски (Ловеч)|Музея на Ловешкото читалище „Наука“]].
Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след [[Освобождение на България|Освобождението от османско владичество]] се спори за името на предполагаемия предател – свещеноиконом [[Кръстю Никифоров]] (съучредител на комитета в Ловеч) или [[Марин Поплуканов]] (председателя на комитета). През 1925 г. историкът [[Димитър Страшимиров]] публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.<ref>[https://web.archive.org/web/20170329115525/http://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/01-01.htm Краят на една клевета. Историци и общественици реабилитираха поп Кръстьо], Църковен вестник.</ref> Тази теза застъпва и Димитър Панчовски в своите изследвания, където доказва, че вината на поп Кръстьо е вменена от неговия съслуживш – поп Лукан
[[File:Zalava_sad.jpg|мини|Васил Левски пред Софийската следствена комисия, художник Калина Тасева]]
Предаден е на [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според [[Хатихумаюн]]а, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в [[Османска империя|Империята]]. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се [[Висока порта|Високата порта]] да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на [[Османската империя]] и вреди на авторитета ѝ пред [[Европа]].
Съставът на комисията според протоколите от нейната работа е: генерал [[Али Саиб паша Гюрчю]] – председател на [[Държавния съвет]], майор [[Шакир Мехмед Салим паша|Шакир Мехмед Салим]], Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, [[Иванчо Хаджипенчович]], Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Обвиненията към Левски са по '''чл. 55 ал. 1''' – ''„Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се наказва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение“''; '''чл. 56''' – ''„Който подбужда поданиците на Османската империя да се въоръжават един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности, се наказва със смърт, ако такива, са последвали или е имало начало на изпълнение.“;'' '''чл. 66''' – „''Който по площади, тържища и други публични места чрез речи, разпространение на ръкописни и печатни листа или по друг начин подбужда гражданите и жителите на империята да извършват престъпленията по настоящата глава, ще се наказва както извършителите на тези деяния''.“; '''чл. 174, ал. 2''' – ''„Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е било предшествувано, придружено или последвано от друго престъпление, или когато е било средство, за да се извърши друго престъпление“''. от имперския Наказателен закон.<ref>Гайдаров, Н. ''Процесът срещу Васил Левски и революционната организация''. С., Наука и изкуство, 1987, с. 88 – 91.</ref>
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от [[Абдул Азис|султан Абдул Азис]] на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
Ред 171:
Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са [[Музей „Васил Левски“ (Ловеч)]], [[Къкринско ханче]] и [[Национален музей „Васил Левски“|Национален музей „Васил Левски“ (Карлово)]]. Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в [[Троянски манастир|Троянския манастир]].
Във Великотърновския исторически музей също има вещи принадлежали на Левски, както и печат на БРЦК .
Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.
Ред 183:
През 2009 г. открития от български [[астроном]]и [[астероид]] е наречен [[204831 Левски]].
== Галерия ==
<center><gallery caption="">
Картинка:Васил Левски523826018 dcc209d780 o.jpg|Паметник на Васил Левски в Карлово▼
▲
</gallery></center>
== Спор за гроба ==
Line 199 ⟶ 200:
При почитане на паметта има разминаване между датата на неговата гибел – 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари (нов стил). При [[Приемане на григорианския календар|въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г.]] годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.
''„Почитта на Васил Левски към неговата кончина се дава не когато трябва. Тук става дума за една досадна грешка, която, преповтаряйки всяка година, показваме много лош пример на децата си, а да не говоря, че е
Независимо от това, ежегодното възпоменание на Васил Левски събира във всяко населено място стотици и хиляди родолюбиви българи.
|