Лиутпранд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Лиутпранд''' (Liutprand, също Liudprand, Liuprand, Liucius, и др.<ref>"Liutprand Of CREMONA" in ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Oxford University Press, New York & Oxford, 1991, p. 1241. ISBN 0195046528</ref>) е бил средновековен [[духовник]], [[историк]] и дипломат на [[Свещената Римска империя]]. Владеещ гръцки, той е изпращан неведнъж като посланик в Константинопол: за първи път през 949 г. от Беренгар II. През 968 г. е натоварен от [[Ото I (Свещена Римска империя)|Отон I]] с мисията да уреди за сина му сватба с византийска принцеса. Книгите, написани от Лиутпранд, съдържат и интересни сведения за българската история. В една от тях той разказва как при посещението си в Константинопол през 968 г. се е бил оплакал, че на българските посланици се оказвало повече внимание, отколкото на него, но получил отговор, че не можело да бъде другояче, защото във византийския дворцов етикет българските посланици имали предимство пред франкските.<ref>Лиутпранд Кремонский, ''„Посольство в Константинополь“'', XIX.</ref>
== Българската следа в трудовете на Лиутпранд Кремонски ==
В труда на Христо Трендафилов се загатва сериозно темата за Лиутпранд и неговото пратеничество в Константинопол. Свидетелствата на Лиутпранд са много интересни, що се отнася до българската история в периода от края на IX в. до средата на X в. Средновековният автор не е съвременник на Симеон, тъй като е роден около 920 г., но по време на престоя си във византийската столица, той вероятно достига и до сведения, отнасящи се за времето, в което българският владетел все още учи в Магнаура и ги съхранява успешно. Главите, в които централно място заема българската държава, са XXVII, XXIX и XXXVIII. В последната глава се упоменава и българският цар Петър I, заедно с неговите братя, а за Баян е отредена съществена роля.
== Бележки ==
*Лиудпранд Кремонски ''Pазплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол'', София: Изток-Эапад, (2015) Пр. от лат. проф. Л. Симеонова, ISBN: 978-619-152-691-8
*Трендафилов, Хр. ''Младостта на Цар Симеон''. София, 2010 г.
<references/>
| |||