Берилий: Разлика между версии

Устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Открит е от немския химик [[Фридрих Вьолер]] (Fredrich Wohler) през 1798 г. Произход на името: от името на минерала берил. Силно токсично вещество. Измества магнезия от всичките му съединения. Свързва се с много здраво с нуклеиновите киселини. Берилият на прах е [[канцероген]]ен и може да причини белодробно заболяване.

Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. СъотвестваСъответства му амфотерниамфотерният дихидроксид Be(OH)₂. Берилият не взаимодейства с водород и вода поради недостатъчна химическа активност.