Велико Търново: Разлика между версии

{{Основна|Църкви и манастири във Велико Търново}}

[[Файл:Veliko Tarnovo Cathedral 4.jpg|мини|[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Катедрален храм „Свето Рождество Богородично“]]]]

 

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети Четиридесет мъченици“]], <ref>Построена, украсена и стенописана по заповед на цар [[Иван Асен II]] и посветена на голямата му победа при [[Клокотница]] на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир [[Теодор Комнин]]. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и [[Евтимий (български патриарх)|патриарх Евтимий]].</ref> [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Свети Димитър Солунски“]], <ref>Намира се под североизточния склон на хълма [[Трапезица]] на десния бряг на река [[Янтра]]. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясани първите владетели от Асеновата династия&nbsp;– Петър, Асен и Калоян.</ref> [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|„Свети Петър и Павел“]] <ref>Намира се в подножието на северния склон на хълма [[Царевец]]. Предполага се, че църквата е построена в началото на [[13 век]] по инициатива на царица [[Анна-Мария Унгарска]], за да бъдат поставени там мощите на [[Йоан Поливотски]]. В нея [[Калоян]] е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава&nbsp;– за примас.</ref> и [[Свети Георги (Велико Търново)|„Свети Георги“]].<ref>Намира се под южния склон на [[Трапезица]] на десния бряг на река [[Янтра]], в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 m. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.</ref>

 

Светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са донесени в Търново през [[Второто българско царство]] при царуването на [[Асеневци|Асен и Петър]] през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар [[Калоян]] тържествено пренесъл светите мощи на свети [[Михаил воин Български]] в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала [[Свети Спас (Велико Търново)|„Св. Възнесение“]]. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. [[Евтимий]] му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на [[Петка Търновска|света Петка Епиватска]] в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма [[Царевец]]. Остават в града до падането му под турско владичество през [[1393]] г. Мощите на [[Неделя (светица)|света Неделя]] били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

[[Файл:20140620 Veliko Tarnovo 298.jpg|мини|Църква „Св. св. Константин и Елена“]]

На Трапезица са се пазили мощите на св. [[Гаврил Лесновски]], най-знаменития последовател на св. [[Иван Рилски]]. Мощите на [[Сава Сръбски|св. Сава]] са били в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. 40 мъченици“]] и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на [[Варвара (светица)|св. Варвара]], на [[Свети Димитър]] и на св. [[Иларион Мъгленски]] са били в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. 40 мъченици“]]. Мощите на свети [[Йоан Поливодски]] са били в [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|храм „Св. св. Петър и Павел“]]. Мощи на св. [[Филотея Темнишка]] е имало и в [[Успение Богородично (Велико Търново)|църквата „Успение Богородично“]] в [[Квартал Асенов|Асенова махала]]. В Търново е имало неръкотворна икона на св. [[Димитър Солунски]], донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. [[Константин I Велики|Константин]] и [[Флавия Юлия Елена|Елена]]. Той се пазел в България до [[1280]] г.