Компютърни науки: Разлика между версии

Няколко учени посочват три различни отделни парадигми в компютърните науки. [[Питър Вагнер]] твърди, че тези [[Парадигма|парадигми]] са наука, технология и [[математика]]<ref>Wegner, P. (October 13 – 15, 1976). ''Research paradigms in computer science—Proceedings of the 2nd international Conference on Software Engineering''. San Francisco, California, United States: IEEE Computer Society Press, Los Alamitos, CA.</ref>. [[Питър Денинг]] твърди, че те са теория, абстракция (моделиране) и [[дизайн]]<ref>Denning, P. J.; Comer, D. E.; Gries, D.; Mulder, M. C.; Tucker, A.; Turner, A. J.; Young, P. R. (Jan 1989). „Computing as a discipline“. ''Communications of the ACM'' '''32''': 9 – 23. [[:en:Digital_object_identifier|doi]]:[http://dl.acm.org/citation.cfm?doid=63238.63239 10.1145/63238.63239]</ref>. [[Амнон H. Eден]] ги описва като „рационална парадигма“ (която третира компютърните науки, като клон на математиката, която е широко разпространена в теоретичната част на компютърните науки и най-вече дедуктивното мислене), като „технократска парадигма“ (която може да бъде намерена в инженерните подходи, най-вече в [[Софтуерно инженерство|софтуерното инженерство]]) и като „научна парадигма“ (чиито подходи, свързани с компютри артефакти от емпирична гледна точка на природните науки, разпознаваме в някои клонове на [[Изкуствен интелект|изкуствения интелект]])<ref>Eden, A. H. (2007). [http://www.eden-study.org/articles/2007/three_paradigms_of_computer_science.pdf „Three Paradigms of Computer Science“] (PDF). ''Minds and Machines'' '''17''' (2): 135 – 167. [[:en:Digital_object_identifier|doi]]:[http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11023-007-9060-8 10.1007/s11023-007-9060-8].</ref>

 

Въпреки че е предложено за първи път през 1956 г.<ref>Tedre, Matti (2014). ''The Science of Computing: Shaping a Discipline''. Taylor and Francis / CRC Press.</ref>., понятието „компютърни науки“ се появява в статия през 1959 г. В съобщенията на ACM<ref name=":0">Louis Fine (1959). „The Role of the University in Computers, Data Processing, and Related Fields“. ''Communications of the ACM'' '''2''' (9): 7 – 14. [[:en:Digital_object_identifier|doi]]:[http://dl.acm.org/citation.cfm?doid=368424.368427 10.1145/368424.368427]</ref>, в които [[Луис Феин]] пледира за създаването на училище по компютърни науки аналогично на бизнес училището в [[Харвардски университет|Харвард]] през 1921 г.<ref>[http://library.stanford.edu/guides/stanford-university-oral-history „Stanford University Oral History“]. Stanford University. Retrieved May 30, 2013.</ref>. Той оправдава името като казва, че както мениджмънт науката, предметът е приложен и [[Интердисциплинарност|интердисциплинарно]] в природата, като едновременно притежава характеристики,

типични за [[академична дисциплина]]<ref name=":0" />''.'' В резултат на неговите усилия и на други, като например числения анализатор [[Джордж Форсайт]], университетите създават такива програми, като се започне от „Purdue“ през 1962 г.<ref>Donald Knuth(1972). ''[http://icme.stanford.edu/ „George Forsythe and the Development of Computer Science“].''Comms. ACM''. [https://web.archive.org/web/20140812013839/http://www.stanford.edu/dept/ICME/docs/history/forsythe_knuth.pdf Archived] August 12, 2014 at the Wayback Machine''</ref> Въпреки името си, значителен брой компютърни науки не включват изучаването на самите компютри. Поради това са предложени няколко алтернативни имена.<ref>Matti Tedre (2006). [http://epublications.uef.fi/pub/urn_isbn_952-458-867-6/urn_isbn_952-458-867-6.pdf „The Development of Computer Science: A Sociocultural Perspective“] (PDF). p. 260. Retrieved December 12, 2014.</ref> Някои отдели на големи университети предпочитат термина „изчислителна наука“, за да акцентират именно тази разлика. Датският учен [[Питър Наур]] препоръчва термина „datalogy““<ref>Peter Naur (1966). „The science of datalogy“. ''Communications of the ACM'' '''9''' (7): 485.[http://dl.acm.org/citation.cfm?doid=365719.366510 10.1145/365719.366510].</ref>, за да се отрази фактът, че научната

изчисленията, алгоритми и структури от данни, методология и програмни езици, и компютърни елементи, и архитектура. В допълнение към тези четири области, CSAB също добавя като важни области на компютърните науки: [[софтуерно инженерство]],

изкуствения интелект, компютърните мрежи и комуникации, системи за бази данни, паралелно изчисление, разпределени изчисления, взаимодействието между човек и [[компютър]], [[компютърна графика]], [[Операционна система|операционни системи]] и числено и символично изчисляване.<ref name=":6" />

 

== Източници ==