Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

334 байта изтрити ,  преди 2 години
м
махам твърдения без източник
(факт)
м (махам твърдения без източник)
Като млад офицер той участва в боеве в [[Британска Индия]], [[Судан]] и е пленен от [[бури]]те по време на [[Втора англо-бурска война|Втората англо-бурска война]]. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди [[Първата световна война]] служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и [[първи лорд на адмиралтейството]] в либералното правителство на [[Аскуит]]. Той инициира и ръководи съюзническата [[Галиполска операция]] на [[Дарданели]]те през 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на [[Царство България|България]] като съюзник на страната на [[Антанта]]та{{hrf|Гунев|2007|65}}, което е могло да доведе до победа и превземане на [[Константинопол]]. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на [[Западен фронт#Западният фронт по време на Първата световна война|Западния фронт]], командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (''Royal Scots Fusiliers''). Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като [[канцлер на хазната]] в консервативното правителство на [[Стенли Болдуин|Болдуин]] през 1924 – 1929, което противоречиво връща [[британска лира|лирата стерлинг]] към [[златен стандарт|златния стандарт]] в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на [[Индия]] и се съпротивлява срещу [[абдикация]]та на крал [[Едуард VIII]] през 1936 г.
 
През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на [[Германия]]. При избухването на [[Втората световна война]] той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на [[Невил Чембърлейн]] на 10 май 1940 г. Чърчил става [[Министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]] и остава начело до края на войната и победата на [[Съюзници]]те. Известен с непоколебимата си позиция срещу [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]], дори когато тя завладява голяма част от [[Европа]] през 1940 г., той игнорира предложенията на [[Адолф Хитлер]] за сепаративен мир, в резултат на което започва [[битка за Британия|битката за Британия]]. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ. {{факт|Чърчил стои зад [[Бомбардировки на България|бомбардировките на България]] и [[Бомбардировки на Дрезден|бомбардировките на Дрезден]], определени за [[военно престъпление]].|2017|12|18}}
 
След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на [[Опозиция (политика)|опозицията]]. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе [[англо-американски заем|заем от $ 4,33 милиарда]] (еквивалентни на $ 56 милиарда през 2012 г.) от [[САЩ]].<ref>[[#refOHBEv4|Brown]], p.&nbsp;331.</ref> През 1946 г. Чърчил пръв [[s:Реч за Желязната завеса|заговаря]] за [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на [[Студена война|Студената война]]. Въпреки че [[s:Трябва да построим един вид Съединени европейски щати|се изказва]] за [[Европейски съюз|обединение]] на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]], на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от [[Общност на нациите|Британската общност]] и със [[Съединените щати]] в така наречената [[Англосфера]].{{hrf|Jenkins|810}}<ref name="quote-data">{{cite web|url=http://www.churchill-society-london.org.uk|title=Remembrance Day 2003|accessdate=25 April 2007|publisher=Churchill Society London}}</ref> Почти веднага след края на Втората световна война [[Британската империя]] започва да се разпада като първо [[Трансйордания]] (1946), [[Индия]] (1947), [[Пакистан]] (1947), [[Шри Ланка]] (1948) и [[Мианмар]] (1948) получават независимост. През 1948 г. [[Британски мандат в Палестина|Британският мандат в Палестина]] рухва и е създадена държавата [[Израел]]. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с [[Война в Малая|войната в Малая]], която води до независимост на [[Малайзия|Малайската федерация]], [[бунт на мау мау|бунта на мау мау]] в [[Кения]], [[Корейската война]] и [[Държавен преврат в Иран (1953)|държавния преврат в Иран]]. Той е единственият британски министър-председател, получил [[Нобелова награда за литература]] и първият чужденец, избран за [[почетен гражданин]] на [[САЩ]].<ref>{{cite web|title=Winston Churchill|url=http://www.senate.gov/reference/resources/pdf/pl8806.pdf|work=Pub.L. 86 – 6|publisher=U.S. Senate|accessdate=17 March 2011|date=9 April 1963}}</ref> Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се счита от мнозина за един от най-влиятелните хора в британската история.