Славяните в Гърция: Разлика между версии

Трудът търпи второ издание на немски през [[1970]] г. в [[Лайпциг]] – [[ГДР]]. Предвид политическата конюнктура по това време, в предговора към това второ издание, Ханс Дитен опитвайки се да заобиколи въпроса за времето на първото издание, принизява от [[политика|политическа]] страна „славяните в Гърция“, твърдейки че, Макс Фасмер е надценил в труда си значението на т.нар. „негръцки компоненти“ (български, албански, арумънски и др.), и в частност славянските, за формиране на [[етимология]]та на [[име]]ната и [[топоним]]ите в съвременна [[Гърция]]. Нещо повече – тръгвайки още от проучванията на [[Якоб Фалмерайер|Якоб Филип Фалмерайер]], Фасмер достига по пътя на лингвистичните си проучвания до извода (твърде преувеличен според второто немско издание в ГДР), че жителите на територията, на която е възкресена Гърция в началото на [[19 век]] до началото на [[20 век]], в по-голямата си част не са потомци на древните [[елини]], а са се формирали като етнос в хода на [[средновековие]]товековете от народи, мигрирали на територията на Гърция преди успеха на [[операция Марита]]това. Според Макс Фасмер най-съществен е славянският поток към територията на Гърция през [[7 век]], последван от [[албанци|албанския]] през [[14 век]] в [[Душанова държава|Душановата държава]] (виж [[арванити]]).