Стойно Бачийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x заглавие-стил, 3x кавички, 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 24:
Като офицер от запаса полковник Стойно Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942 – 1943 година е командир на [[Петдесет и първи пехотен вардарски полк|51<sup>-ви</sup> пехотен вардарски полк]] в [[Скопие]] и като такъв участва във всички антипартизански акции. По негова заповед са избити 10 комунисти партизани.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под народнияотговорност пред т. нар. [[Народен съд|Народен съд]], но поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно.
 
На 8 март 1948 г., заедно с подполковник [[Димитър Цветков (офицер)|Димитър Цветков]], се присъединява към [[Чета на Герасим Тодоров|четата]] на [[Герасим Тодоров]] и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март, след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ. Разстрелян е на 17 май 1949 година в град Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града. През 1992 година е посмъртно повишен в чин генерал-майор.<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 16</ref>
 
== Източници ==