Владимир Карамфилов: Разлика между версии

След завършването на гимназията с тридадесетия випуск през 1898 година,<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> става учител в Прилеп, където ръководи и революционна група. Последователно учителства и в [[Крива паланка]] (1899-1900), [[Кратово]] (1900-1901) заедно с [[Тодор Александров]] и в [[Куманово]] (1901-1902), като същевременно ръководи и местните революционни комитети. В Кратово е и главен учител и секретар на Епархиалния съвет.<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 33-35.</ref> Заради революционната си дейност е арестуван и осъден от турската власт на 101 години затвор през август 1902 година. През февруари 1903 година е амнистиран и напуска затвора [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Участва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на прилепския околийски комитет и влиза като нелегален в четата на [[Борис Сарафов]]. След потушаването на въстанието се прехвърля през [[Сърбия]] в [[България]].

 

 

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3-ти полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11-та дивизия]]. Още през войната е назначен за председател на комисия по прехраната в Скопие, а след това изпълнява специални поръчения в Скопското губернаторство.