Нанчо Нанчев: Разлика между версии

'''Професор инж. Нанчо Стефанов Нанчев''' е отсред основателите на [[Технически университет - София|Техническия университет]] в София, университетски преподавател, ръководител катедра, декан на Електротехническия факултет и зам. -ректор. Автор е на редица книги, учебници, монографии и статии.

Професионалната си дейност започва през май 1928 г. като технически ръководител, а по-късно като технически директор на ТЕЦ „Адрее”„Адрее“ към мина Черно море, Бургаско. От 1936 г. се премества в [[Казанлък]], където става технически директор и член на управителния съвет на електроснабдително предприятие Е.А.Д. „Победа”„Победа“. Взема активно участие в проектирането и строежа на разширението на [[ВЕЦ Енина|водната електроцентрала "Енина"„Енина“]] и в експлоатацията ѝѝ. Две години по-късно семейството се премества в [[София]].

През март 1946 г. инж. Нанчев е избран за [[професор]] в Машинно-електротехническия факултет при [[Държавна политехника|Държавната политехника]] – София. През същата година е създадена катедра “Приложна„Приложна електротехника”електротехника“, на коята той е избран за ръководител. От 1948 г. тя е преименувана на катедра „Електрически централи, мрежи и системи“, а след разделянето ѝѝ през 1964 г. той става ръководител на катедра „Електрически мрежи“. През 1953 г. Държавната политехника се разделя и се обособява ВисшияВисшият машинно електротехнически институт. Проф. Нанчев е декан на Електротехническия факултет (1956- – 58) и Замзам. Ректор-ректор на ВМЕИ (1960- – 62). Основни дисциплини, по които преподава, са Електрически централи и подстанции, Техника на високите напрежения и [[Релейна защита]]. Основните области на научната му дейност са техника на високите напрежения, гасителни бобини, земни съединения, вълнови процеси, атмосферни пренапрежения. Като завеждащ катедра „Електрически станции и подстанции”подстанции“ създава лаборатория по Техника на високите напрежения, която функционира до към 2000 г. Работи във ВМЕИ и е ръководител катедра „Електрически мрежи“ до пенсионирането си през 1971 г.

Проф. Нанчев се занимава не само с преподавателска дейност. Той допринася за развитието на нашата енергетика и електропромишленост. Участва в много експертни съвети, колективи, комисии и др., в разработването на плановете за изграждане на СТЗ „В.Коларов” Коларов“ и в създаването на „Перспективен план за електрификацията на България”България“, разработен от колектив през 1950- – 53. Като съветник на Елпром през 1947- – 48 г. участва в комисии във връзка със създаването на Порцелановия завод. Взема многократно участие след 1945 г. в Експертния съвет при Министерството на електрификацията. Сътрудник е в Научноизследователския институт при Министерството на електрификацията, при което разработва проблеми, свързани с намаляването на изключванията при електропроводи 20 кв.kV, от което се получава голямо увеличение на сигурността на електроснабдяванеелектроснабдяването. Той е директор по съвместителство на Научноизследователския институт по енергетика (1965- – 67). Председател е на Българския национален комитет на СИГРЕCIGRÉ (''Conseil International des Grands Réseaux Électriques'', Международен съвет по големите електросистеми). Председател е на българската секция по Електроенергетикаелектроенергетика към [[СИВ]].

[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Орден „Св.св. Кирил и Методий”Методий“]] I степен

Орден “Червено„Червено знаме на труда”труда“

2. Електропроводи, 1947 г.