Ахелой (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. В момента и +. И) |
|||
Ред 42:
Тук се състояла [[Битка при Ахелой|битката край р. Ахелой]], в която на [[20 август]] [[917]] г. цар [[Симеон I]] разбива многохилядна [[Византия|византийска]] войска, предвождана от [[Лъв Фока]]. Византийците акостират на пристанището в гр. Месембрия (сега [[Несебър]]) и поемат на югозапад, където в землището на днешния Ахелой при река Ахелой се провежда една от най-величавите битки на [[Средновековие]]то, чийто изход определя Българската държава като хегемон не само на [[Балкани]]те, но и в цяла [[Югоизточна Европа]]. Армията на Византия претърпява пълен разгром и оставя хиляди жертви при р. Ахелой. Византийските летописци пишат, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници.
В нея участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци. На бойното поле намират своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции, самият цар влиза в боя и с това повдига бойния дух на българите и довежда битката до успешен край. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на [[Месембрия]], откъдето оцелелите византийци се спасяват, панически, товарейки се на военните си кораби на път за [[Константинопол]].
=== Тракийски българи ===
Ред 51:
В близост до Теркоското езеро имало още две села – Теркос и Делиунус. Гръцката православна църква всячески се опитвала да асимилира българското население, като всички имена на новородените деца били гръцки. За близо 70 години до 1913 г. населението на тези села се увеличило много. Релефът и климатът на този район са много сходни със с. Ахелой. В околностите на Теркоското езеро е имало много гори, които днес са изсечени. Празникът на с. Тая кадън е бил Спасовден. Този празник се пренася и в с. Ахелой. Къщите на селото са били в стил ''Етъра'' с [[калдъръм]]ени улици и селска чешма, която стои и днес. До 2000 г. са били запазени няколко стари къщи. Там вече има построени нови сгради, част от предградието на гр. Истанбул.
По време на Балканската война (1912 – 13 г.) започват масови набези от башибозуци в районите с българско население с цел прогонване и избиване. През 1913 г. трите села [[Даякадън|Тая кадън]], [[Дели Юнус|Делиунус]] и [[Деркос|Теркос]] (Цариградски вилает (Чаталдженско)) били предупредени от български дипломат в Истанбул, че трябва веднага да напуснат селата. За няколко часа трите села се приготвят и тръгват за гр. Истанбул, където се качват на параход и отплават за пристанище Бургас. След като пристигат в гр. Бургас, всички си хвърлят фесовете и си купуват калпаци от магазин на ул. „Александровска“. Решават да тръгнат за Айтос с влак. След това отиват в гр. Карнобат (като бежанци не плащат билети). От гр. Карнобат изпращат делегация от 5 – 6 човека
През 1920 г. Гърция окупира Беломорска Тракия и тракийските бежанци, тъкмо започнали да се устройват, отново са принудени да търсят нов дом. През пролетта на 1920 г. те отиват в гр. Симеоноврград. Не след дълго отиват в гр. Ямбол, където престояват 3 години. През 1923 г. българското правителство отпуска земя в с. Чимос (Ахелой) на бежанците, където те се установяват същата година през есента. По това време е имало два чифлика – Матевият и Еврейският. Оземляват ги с 20 декара ниви, а хората със семейства получават по 40 декара ниви. През 1926 г. на България е отпуснат [[бежански заем]], според който всеки бежанец е имал право да си построи къща и да си закупи инвентар за обработка земята.
| |||