Александър Стамболийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Убийство: Източник. |
→Убийство: Несериозен източник - спомени на враговете и участниците в убийството на Стамболийски. Да се намери по-достоверен източник |
||
Ред 98:
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения в подкрепа на Стамболийски, останали в историята като [[Юнско въстание]]. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и [[Шумен]]ско. [[Плевен]] дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка, бунтовете са потушени от военния [[гарнизон]] и верни на новата власт в [[София]] сили.
[[Файл:Bloodyinscription.jpg|thumb|220px|Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му]]
Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на [[Пазарджик]]. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.<ref>Фол, Александър и др., Кратка история на България, с.329, Издателство Наука и изкуство, София 1981
Още на 10 юни военният министър [[Иван Вълков]] дава устна заповед на капитан [[Иван Харлаков]] Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник [[Славейко Василев]]. Стамболийски прави опит да се добере до [[Кричим (дворец)|двореца в Кричим]], но на 13 юни е заловен при село [[Голак]], след което е отведен в Пазарджик.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи.
|