Александър Стамболийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Убийство: Източник.
Kostja (беседа | приноси)
→‎Убийство: Несериозен източник - спомени на враговете и участниците в убийството на Стамболийски. Да се намери по-достоверен източник
Ред 98:
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения в подкрепа на Стамболийски, останали в историята като [[Юнско въстание]]. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и [[Шумен]]ско. [[Плевен]] дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка, бунтовете са потушени от военния [[гарнизон]] и верни на новата власт в [[София]] сили.
[[Файл:Bloodyinscription.jpg|thumb|220px|Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му]]
Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на [[Пазарджик]]. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.<ref>Фол, Александър и др., Кратка история на България, с.329, Издателство Наука и изкуство, София 1981</ref> Междувременно, гвардията под ръководството на Стамболийски, залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени дивашки, така че когато пристигат близките им, за да ги погребат, не могат да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.<ref>Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“, 2005, стр 12.</ref>
 
Още на 10 юни военният министър [[Иван Вълков]] дава устна заповед на капитан [[Иван Харлаков]] Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник [[Славейко Василев]]. Стамболийски прави опит да се добере до [[Кричим (дворец)|двореца в Кричим]], но на 13 юни е заловен при село [[Голак]], след което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя.<ref>Убиецът на Александър Стамболийски говори. Сборник. Абагар, 1991, стр. 31-33.</ref> Славейко Василев успява да избегне саморазправата, но в Пазарджик го предава на групата на капитан Харлаков. Харлаков отвежда Стамболийски обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на [[ВМРО]], водена от скопския войвода [[Величко Велянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 163 – 164 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.
 
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи.