Теофраст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
На млади години отива в [[Атина]] и първоначално учи в училището на [[Платон]]. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му, атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е [[Стратон]].
 
Неговите интереси са много – от [[биология]] и [[физика]] до [[етика]] и [[метафизика]]. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас – Historia Plantarum и,,За растенията" имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са,,Характери",,,За чувствата",,, „[[Литика (Теофраст)|За камъните"]]“ и фрагменти от,,Физика" и,,Метафизика". Теофраст учи [[граматика]] и езици и продължава работата на Аристотел по [[логиката]]. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно [[движение]] и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че,,Животът се управлява от щастието, не от мъдростта".
 
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на [[Диоген Лаерций]], написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“.<ref>Sir Arthur Hort, Introduction to ''Enquiry into Plants''.</ref> Неговото рождено име е '''Тиртам''', но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел, заради елегантната му реч.