|
}}
'''Гурково''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Ботевград]], [[Софийска област]]. Разположено е на 12 км. северно от гр. [[Ботевград]] върху бреговете на реките [[Рударка (река)|Рударка]] и [[Сухи дол (река)|Сухи дол]]. Около него се издигат планинските възвишения "Мачово„Мачово бърдо" -бърдо“ – на юг, "Воево„Воево теме"теме“ и "Гьосковица" -„Гьосковица“ – на запад и "Колачевица" -„Колачевица“ – на север.<ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>
== Климат и релеф ==
Землището на с. Гурково е 18 915 дек.дка, от които 12 184 дек.дка са земеделски фонд, 5943 дек.дка – горски фонд, и 635 дек.дка – регулационен план. Общ брой на парцелите по регулационен план са 548 брброя. Построените сгради са 320 бр., които вкъм момента2018 г. се обитават от 170 домакинства.
Релефът е общо равнинно -хълмист. Намира се на 370 м.m надморкса височина. Климатът е умерено-континентален, зимата е продължителна, обикновено студена и с много снеговалежи, лятото е сухо и горещо. Пролетта е къса, сравнително студена и ветровита, а есента е продължителна и топла. Климатът, както и добрите почвипочвите са благоприятни за развитието на селско стопанство и особено на зърнени култури.
== Население ==
Жителите на селото към 31.05. май 2017 г. наброяват:
*по постоянен адрес – 179 жители
*по настоящ адрес – 124 жители
*по възраст: над 62 г. – 138 жители, от 19 до 61 г. – 131 жители, от 0 до 18 г. – 34 деца
*по пол: жени – 154 жители, мъже – 149 жители
Естествен прираст: родени през 2016 г.- – 3, починали – 13
== История ==
Според предания старото селище Рударе се е намирало между селата Гурково и Новачене, в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>. Още от античността е имало заселници, свидетелство за което са надгробните могили в " Андреев мекаш" и "Кундова„Кундова ливада"ливада“. Местността е известна сред населението като "Митиризите"„Митиризите“.<ref name="Тодоров"/>
БОТЕВГРАДСпоред ПРЕЗкраеведите ГОДИНИТЕв Ботевградско селото е създадено чрез заселване на тюркски семейства и носи името Юруклер<ref>{{cite book |title= Ботевград през годините |last=Влайкова |first=Симеонка |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>. До [[1884]] година името на селото е '''Уруците '''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 - – 1987“, София, 1989.</ref> [[Юруци]]те са тюркска етническа група, обитавала от 14XIV до 20XX век главно планински области в [[Мала Азия ]], [[Тракия ]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Епир ]]. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. <ref>Ценова, Емилия. Община Ботевград, с. 23 – 24</ref> През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници. ▼Според краеведите в Ботевградско селото е създадено чрез заселване на тюркски семейства и носи името '''Юруклер'''<ref>СИМЕОНКА ВЛАЙКОВА,
▲БОТЕВГРАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ</ref>. До [[1884]] година името на селото е '''Уруците'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> [[Юруци]]те са тюркска етническа група, обитавала от 14 до 20 век главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. <ref>Ценова, Емилия. Община Ботевград, с. 23 – 24</ref> През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници.
През 1860 г. е отворено училище за българското население, което се е помещавало в частни къщи.
Българското население изживява ужасите от преследването и разгрома на Ботевите четници. В селото са донесени две побити глави, които българите са откупили и скрили в двора на църквата. Днес главите на Ботевите четници се съхраняват в библиотеката в сградата на кметството в обособена музейна част.
След [[Освобождението]] ([[1878]]) съгласно [[Берлинския договор]] малобройното турско население продава имотите си и напуска територията на селото. В резултат на това селището се превръща в изцяло българско, каквото се е запазило и до днес. От благодарност към руските освободители жителите през 1884 г. преименуват името на селото на ген. Гурко – Гурково. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Гурково е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
В края на 1900 г. започва и строежа на църковния храм „Св. Иван Рилски“. През 1918 г. група младежи основават културно-просветно дружество „Развитие“. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>. През [[1927]] г. по инициатива на местни учители е учредено народно [[читалище]] „Просвета 1927“, което се е помещавало в частни къщи. От [[1982]] г. е преместено на вторият етаж в сградата на кметството. Читалището се ръководи се от председател и настоятелство. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В края на 70те1970-те години жителите на селото са наброявали 859 човека. Основен поминък на хората през годините са земеделието и животновъдството. В бившето [[ТКЗС]] са засаждани и отглеждани зеленчукови /(домати, пипер и картофи/) и овощни насаждения /(череши/). Отглеждани са 300 бр. едър рогат добитък и 400 бр. овце. Частни стопани отглеждат около 250 бр. биволи и 500 бр. овце.
На 3 юни [[1972]] г. в селото е открит [[дом за деца, лишени от родителска грижа]] "Надежда"„Надежда“.
В края на 80те1980-те години жителите на селото намаляват на половина. В продължение на десетилетия в с. Гурково е развивана значителна културно-просветна дейност. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>.
== Промишленост ==
На територията на селото през 1981 г. е изграден цех за шиене и обработка на гумени изделия „Зебра“. Наетите на работа лица са около 80 човека. След 1993 г. същият е приватизиран и закрит. През годините в Дома за деца без родители заетостта е около 15 човека, предимно обслужващ персонал. Домът е закрит съсна 8 декември 2016 г.<ref>Заповед № 1279/08.12.2016 г.</ref> от Агенция за социално подпомагане.
Останалите хора в трудоспособна възраст пътуват до Ботевград и там упражняват трудова дейност. Безработицата в селото е около 3%. ▼ Всички деца след 1972 г. пътуват, за да получат образование в различни училища на територията на Община Ботевград.
В момента на територията на село Гурково функционират:
1. Кметство
2. Читалище „Просвета 1927 г.“
3. Поща
4. Църква
5. Мандра за преработка на мляко
6. Силоз за инертни материали
7. Хранителен магазин на РПК
8. Хранителен магазин на ЧЗП
9. Ферми за едър рогат добитък 4 бр. – земеделски стопани с общо 170 крави
10. Ферми за кози и овце 3 бр. – земеделски стопани с общ брой животни -180 бр.
▲ Останалите хора в трудоспособна възраст пътуват до Ботевград и там упражняват трудова дейност. Безработицата в селото е около 3% . Всички деца след 1972 г. пътуват, за да получат образование в различни училища на територията на Община Ботевград.
== Традиция от миналото == ▼На Цветница се провеждал ритуалът кумичкуване. На реката се събират по махали, по приятелство или по класове (13 -14 г. момичета) всяко, от които носи коричка на белязано залче хляб. Нареждат ги на бухалка или друга дъсчица, потапят я във водата напречно на рекатаи коричките заплуват във водата. Момичето, на което залъкът е най – напред е обявено за кумичка. Всички отиват в дома ѝ, където се прави гощавка с пролетна коприва и счукани орехи и сладкиши приготвени от самите момичета. Кумичката е на почит и уважение от групата чак до другата Цветница. ▼
В момента на територията на село Гурково функционират: Кметство, Читалище „Просвета 1927 г.“, Поща, Църква, Мандра за преработка на мляко, Силоз за инертни материали, Хранителен магазин на РПК, Хранителен магазин на ЧЗП, Ферми за едър рогат добитък 4 бр. – земеделски стопани с общо 170 крави, Ферми за кози и овце 3 бр. – земеделски стопани с общ брой животни – 180 бр.
▲== Традиция от миналото ==
▲На Цветница се провеждал ритуалът кумичкуване. На реката се събират по махали, по приятелство или по класове (13 – 14- 14 г.годишни момичета) всяко, от които носи коричка на белязано залче хляб. Нареждат ги на бухалка или друга дъсчица, потапят я във водата напречно на рекатаиреката и коричките заплуват във водата. Момичето, на което залъкът е най – -напред е обявено за кумичка. Всички отиват в дома ѝ, където се прави гощавка с пролетна коприва и счукани орехи и сладкиши приготвени от самите момичета. Кумичката е на почит и уважение от групата чак до другата Цветница.
== Бележки ==
| 