Т-90: Разлика между версии

В края на 80-те години през 1986 г конструкторското бюро към [[Уралвагонзавод]] в [[Нижни Тагил]] под ръководството на главния инженер Владимир Поткин започва разрботкаразработка за модернизация на танка [[Т-72|Т-72Б]]. На новата машина, под името Т-72БМ, е монтирана вградена динамична броня от второ поколение. Въпреки засилената защита като сериозна слабост се отчита отсъствието на съвременна автоматизирана система за управление на огъня (СУО). Затова конструкторите решават да използват доказалата се в танковете [[Т-80]] и Т-80У СУО 1А45 „Иртиш“, като я преработят за работа с автомата за зареждане на снарядите на Т-72, който е различен от механизма за зареждане при Т-80. Изпробван е реновирания танк в Афганистанската война 1987 &nbsp;– 1988 г като пробен експеримент. Модифицираната СУО се монтира под името 1А45Т. През януари [[1989]] г. започват държавните изпитания на опитния образец, известен като „Обект 188“. В продължение на година и половина изминава близо 14 000 km по полигоните, като не показва сериозни дефекти. През март 1991 г. министерствата на отбраната и на отбранителната промишленост препоръчват танкът да бъде приет на въоръжение. В процеса на доработка през същата и следващата година и с отчитане на поуките от [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в залива]] през 1990 &nbsp;– 91 г. като допълнителна защита е добавен комплекс за оптико-електронно подавяне „Штора“. На 5 октомври 1992 г. с постановление на Правителството на РФ №759 &nbsp;– 58 е решено танкът да бъде приет на въоръжение. Вместо очакваното Т-72БУ (У за усовершенствованный) по настояване на президента на Русия [[Борис Елцин]] танкът получава названието Т-90 (и Т-90С за експортната версия). След след смъртта на главния конструктор Владимир Поткин през 1999 г. в негова чест танкът е наречен „Владимир“.<ref name="SUV"> Суворов, С. Т-90. Первый серийный российский танк. Москва: Техника молодёжи (Танкомастер), Восточный горизонт, 2002.</ref>

През [[2004]] &nbsp;– [[2006]] г. танкът е модернизиран – усилена е бронировката на корпуса, добавени са термовизортопловизор „Буран-М“ (за модификациите от 2004 г.) и ЭССА с френска камера Catherine FC<ref>http://izvestia.ru/news/341840 Французский „глаз“ для русских танков</ref> (за модификациите от 2006 г.), стабилизаторът е нов, позволяващ по-бързи прицел и стрелба от движение, лятата купола е заменена с нова от заварени листове с подсилена челна броня, монтира се нов двигател с мощност от 1000 к.с. Оръдието е модифицираното 125-mm 2А46М-5. Новите машини носят обозначението Т-90А (и Т-90АС за експортната версия).

Първоначално се монтира 12-цилиндров V-образен четиритактов дизелов двигател В-84МС с течно охлаждане и мощност 840 к.с. при 2000 оборота<ref> http://www.chelindustry.ru/view2.php?id_kat=5&id_raz=61&id_prod=331&tt=72&rr=7 Дизельный двигатель В-84 МС</ref>. От 2004 г. на танковете Т-90А (Т-90АС) той е заменен с по-мощния дизелов В-92С2 с турбокомпресор и мощност 1000 к.с.<ref> http://chtz-uraltrac.ru/catalog/items/19.php Дизельный двигатель В-92 С2</ref>, а от 2011 г. на Т-90АМ (Т-90МС) &nbsp;– модифицираният форсиран В-92С2Ф с мощност 1130 к.с.

Основното въоръжение на Т-90 е 125-mm гладкостволно оръдие 2А46М-4 с дължина на цевта 48 калибъра (6000 mm) и техническа скорострелност до 8 изстрела в минута при автоматично и 2 изстрела при ръчно зареждане. Но 2004 г. на модификацията Т-90А се монтира усъвършенстваното 125-mm оръдие 2А46М-5. Предвижда се модификацията Т-90М да бъде въоръжена със 125-mm оръдие 2А82-1М. Оръдието е съоръжено със симетрично разположени протиовоткатни устройства, затвор с хоризонтален клин, ежектор за продухване на цевта, термоизолиращ кожух и двуплоскостен стабилизатор. Оръдието има ъгъл на възвишение от -6 до +13,5°. Прицелна далечина: 4000 m за бронебойни снаряди, 5000 m за ПТУР и 10 000 m за осколочно-фугасни снаряди.<ref name="TRU"/>

За стрелба по въздушни цели се използва 12,7-mm зенитна НСВТ-12.7 „Утес“ (на танковете от първите серии) или 6П49 „Корд“ (които са взаимно съвместими като закрепване, захранване и управление), монтирани върху куполата до командирския люк и притежаващи електро-механичнаелектромеханична система за дистанционно управление 1ЭЦ29, стабилизирана във вертикална плоскост и позволязаващапозволяваща да се води огън при закрит командирски люк. Боекомплектът е 300 патрона (2 ленти по 150 патрона).

Използват се патрони 12,7х108 &nbsp;– бронебойно-запалително-трасиращи (БЗТ), бронебойно-запалителни (Б-32) и запалителни с мигновено действие (МДЗ).

Прицелът за зенитната картечница е ПЗУ-7.216.644 (оптически монокулярен перископичен, с увеличение 1.2х). Далечината на прицелния огън е до 1600 m по цели, двежещидвижещи се със скорост от 100 до 300 m/s.<ref name="TRU"/>

На танковете Т-90АМ и Т-90МС след 2011 г. се монтира дистанционно управляем модул УДП Т05БВ-1 с двуплоскостна стабилизация. На него се монтира 7,62-mm картечница [[ПК (картечница)|ПКТМ]], която се управлява от панорамния прицел на командира. Модулът има ъгъл на възвишение от -10 до +45° и завъртане по хоризонтала на 316°.<ref>http://www.army-guide.com/rus/product4632.html УДП Т05БВ-1</ref> При модификацията Т-90М зенитната картечница е „Корд-МТ“.

Танкът Т-90 е оборудван с автоматичен комплескомплекс за управление на огъня 1А45Т „Иртыш“, който включва: система за управление на огъня 1А42; нощен прицелен комплекс на мерача ТО1-КО1; прицелно-наблюдателен комплекс на командира ПНК-4С; ТВ-система за задно виждане (при Т-90АМ и Т-90МС).

* Цифров балистичен изчислител 1В528-1, автоматично изчисляващ параметрите за насочване на оръжието – ъгъл на възвишение и изпреварване, с отчитане на данните от метеорологичния датчик, разстоянието до целта. Въз основа на изчислените данни осъществява автоматично насочване на оръжитеоръжието и служи като блок за разрешение на стрелба.<ref name="TRU"/>

* В първите серии на Т-90 &nbsp;– електронно-оптичен нощен прицел ТПН4-49 „Буран-П/А“ с прицелна далечина за оръдието при пасивен режим до 1200 m и 1500 m при активен режим (с подсветка от системата ТШУ-1 „Штора“).

* В неголяма серия на Т-90 &nbsp;– електронно-оптичен термовизорентопловизорен нощен прицел ТПН4-49-23 „Агава-2“ с телеекран и прицелна далечина за оръдието в активен режим (с подсветка от системата ТШУ-1 „Штора“) 2500 &nbsp;– 3000 m.

*[[Файл:Catherine-FC thermal imaging camera InnovationDay2013part2-59.jpg|alt= Термовизионна камера Catherine-FC |thumb| Термовизионна камера Catherine-FC]]В Т-90А от 2004 г. &nbsp;– електронно-оптичен нощен прицел ЭССА с интегрирана термовизионнатопловизорна камера Catherine-FC, производство на Thales (Франция)<ref>http://www.deagel.com/Ground-Sensors/Catherine-FC_a001925001.aspx Catherine FC</ref>.

* В Т-90А след 2009 г. &nbsp;– електронно-оптичен нощен прицел ESSA с интегрирана термовизионнатопловизорна камера Catherine &nbsp;– XG, производство на Thales (Франция).

* В Т-90АМ след 2011 г. &nbsp;– електронно-оптичен нощен прицел ESSA с интегрирана термовизионнатопловизорна камера Catherine &nbsp;– XP, производство на Thales (Франция).

* Дневно-нощен перископичен наблюдателен прибор ТКН-4С „Агат-С“, стабилизиран във вертикална плоскост. Увеличение в дневен режим – до 8х, в нощен режим &nbsp;– до 5,4х. Прицелна далечина през нощта при пасивен режим – до 700 m и до 1000 m в активен режим (с подсветка от системата ТШУ-1 „Штора“);

* Монокулярен телескопичен оптичен прицел ПЗУ-7 за стрелба със зенитната картечница. На танковете Т-90АМ и Т-90МС след 2011 г. се монтира нова система за управление на огъня „Калина”<ref>http://army-news.ru/2011/09/sistema-upravleniya-ognyom-tanka-t-90sm-tagil/ Система управления огнём танка Т-90МС „ТАГИЛ”</ref>. Тя включва<ref>https://vpk.name/library/f/kalina-suo.html</ref>:

Командирската версия има допълнителна КВ радиостанция Р-163-50У („Арбалет-50К“) с далечина на връзката до 50 km с помощта на мачтова антена. На място и с 11-метрова антена далечината на връзката достига до 350 km. Командирските танкова разполагат допълнително и с танкова нави­га­ци­он­на ап­паапа­ра­ту­ра ТНА-4-3 и ар­ти­ле­рий­скаартилерийска бус­олабусола ПАБ-2М.

Т-90 е оборудван за оптико-електронно подавяне „Штора-1“, състояща се от 4 датчика за откриване на противниково лазерно излъчване в диапазона 0,65...1,6 μm – 2 за точно определяне източника на облъчване (с обзор от 45°), върху челната част на куполата и 2 за грубо определяне източника на облъчване (с обзор повече от 90°) – в задната част на куполата; 12 пускови установки за81-mm аерозолни гранати ЗД17 (по 6 отдясно и отляво на купола) ; 2 инфрачервени прожектора ОТШУ-1-7, разположени в челната част на куполата; блок за управление и пулт за упрвалениеуправление. При откриване на лазерно облъчване на машината точните датчици определят направлението на излъчвания лъч и подават сигнал в блока за управление. Екипажът получава звуково известяване от блока чрез системата за вътрешна комуникация и светлинно – чрез индикаторите на пулта за управление. Блокът за управление избира най-близката към сигнала пускова установка и подава команда за изстрелване на граната, създаваща аерозолна завеса с ширина 20 m и височина 10 m в продължение на 2 до 4 секунди след изстрела. За борба с управляемите противотанкови ракети на противника се използват двата прожектора ОТШУ-1-7, които излъчват инфрачервена светлина с честотна модулация и спектрален диапазон близък до този, който служи за насочване на ПТУР и по този начин разсейват сигнала за коригиране на траекторията му.<ref>http://btvt.narod.ru/4/shtora1/shtora1.htm Комплекс оптико-электронного подавления „Штора-1“ </ref>

За известяване и гасене на пожар в танка е предвидена автоматична противопожарна система 3ЭЦ 13 &nbsp;– 1 „Иней“<ref>http://www.npoelm.ru/production/sproduction/systembz/3ez13/</ref>. Тя се състои от 4 бутилки с гасяща смес „хладон 114В2“ и „хладон 13В1“; 10 оптични и 5 термодатчика (разположени в моторно-трансмисионното отделение). Системата може да се активира автоматично от датчиците или от бутон от командира или механик-водача. Допълнително в танка се намират и 2 ръчни пожарогасителя с въгледореден диоксид. <ref name="SUV"/>

* '''T-90 (обект 188)''' &nbsp;– базов модел, произвеждан от 1992 г. до 2004 г.

* '''Т-90С''' '''(обект 188С)''' &nbsp;– експортен вариант на Т-90. На него не се монтират прожекторите на „Штора“, а вместо тях са добавени блокове динамична защита. На танка може да се монтира и климатична инсталация.

* '''Т-90К (обект 188К)''' &nbsp;– командирски вариант на Т-90, произвеждан от 1994 г. Оборудван с допълнителна радиостанция Р-163-50К и навигационно оборудване ТНА-4-3.

* '''Т-90СК (обект 188СК)''' &nbsp;– командирски вариант на Т-90С, оборудван с допълнителна радиостанция и навигационно оборудване.

* '''Т-90А „Владимир“ (обект 188А1)''' – модификация на Т-90 от 2004 г. Модернизирано е оръдието &nbsp;– 125-mm 2А46М-5, добавен е термовизор и нов стабилизатор, усилена е бронировката, а куполата е от заварени листа, монтира се по-мощен двигател – 1000 к.с.

* '''Т-90АК „Владимир“ (обект 188АК2)''' &nbsp;– командирски вариант на Т-90А на въоръжение от 2006 г., оборудван с допълнителна радиостанция Р-163-50К, навигационно оборудване ТНА-4-3 и система за тактическо управление на боя.

* '''Т-90СА „Владимир“ (обект 188СА)''' &nbsp;– експортен вариант на Т-90А. На него не се монтират прожекторите на „Штора“, а вместо тях са добавени блокове динамична защита. Добавена е климатична система за екипажа.

*[[Файл:T-90MS main battle tank at Engineering Technologies 2012.jpg|alt= Т-90СМ|thumb|Т-90СМ]]'''Т-90СКА''' '''„Владимир“ (обект 188СКА)''' &nbsp;– командирски вариант на Т-90СА на въоръжение, оборудван с допълнителна радиостанция, навигационно оборудване и система за тактическо управление на боя T-BMS.

* '''Т-90М''' '''(обект 188М)''' – дълбока модификация на Т-90А по проект на „Прорыв 3“. Монтира се СУО „Калина“, оръдието е 125-mm 2А82-1М (което се монтира и на [[Т-14|Т-14 „Армата“]]), монтира се дистанционно управляема зенитна установка УДП Т05БВ-1 с 12,7-mm картечница „Корд-МТ“, управлението на танка се осъществява с щурвал, двигателят е В-92С2Ф с мощност 13001130 к.с. Противокумулативната защита е „Реликт“ и решетести екрани. От 2018 г. се проектира монитранетомонтирането на динамична защита „Арена-М“.<ref>https://vpk.name/news/172742_uralvagonzavod_opublikoval_foto_novogo_varianta_t90_dlya_rossiiskoi_armii.html</ref>

* '''Т -90S „Bhishma“ ''' &nbsp;– вариант на Т-90С за индийската армия.

* '''БРЕМ-72''' &nbsp;– бронирана ремонтно-евакуационна машина.

* '''МТУ-90''' &nbsp;– мостополагаща машина.

* '''ИМР-3''' &nbsp;– инженерен танк.

Според кандидата на историческите науки С. В. Устянцев и водещия конструктор на ОАО „Уральское конструкторское бюро транспортного машиностроения“ Д. Г. Колмаков в в боевете през 1995 г. по време на [[Първа чеченска война|Първата чеченска война]] са взели участие няколко Т-90, които са се оказали практически неуязвими за противотанковите оръжия на сепаратистите<ref>http://nvo.ng.ru/armament/2012-10-05/8_t90.html</ref>.

=== Гражданска война в Сирия (2011 &nbsp;– ?) ===

В края на 2015 г. Сирия получава от Русия танкове Т-90А<ref>https://www.gazeta.ru/army/2016/02/05/8058413.shtml</ref>. За първи път са използвани в бойни действия в боевете за [[Алепо]]. В хода на боевете танковете показва добра защитеност &nbsp;– на публикуваните в интернет клипове се вижда, че динамичната защита на танка се справя добре с изстреляните срещу него ПТУР. През юни 2016 г. бойци от опозиционната групировка „Нуреддин Аз-Зинки“ успяват да пленят един сирийски Т-90А, и по-късно го продават за 500 000 долара на ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“, която вече има един пленен Т-90<ref>http://rusvesna.su/news/1467637790</ref>. През 2017 г. групировката губи и двата танка, като единият е унищожен от сирийски Т-72, а вторият е възвърнат повреден от сирийската армия. През януари 2017 г. бойци от Ислямска държава публикуват видео на унищожен Т-90, принадлежал на организацията „[[Хизбула]]“, а през ноември &nbsp;– снимка на унищожен сирийски Т-90 с откъсната купола вследствие детонация на боекомплекта.

* [[Image:Flag of Azerbaijan.svg|25px]] [[Азербайджан]] &nbsp;– 100 Т-90С към 2014 г. <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 201.</ref>

* [[Image:Flag of Algeria (bordered).svg|25px]] [[Алжир]] &nbsp;– 367 Т-90С към 2014 г. <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 368.</ref>

* [[Image:Flag of India.svg|25px]] [[Индия]] &nbsp;– 1000 Т-90S Bhishma <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 290.</ref>

* [[Image:Flag of Russia (bordered).svg|25px]] [[Русия]] &nbsp;– около 350Т-90/Т-90А (от които 200 на съхранение) към 2017 г. Предстои замяната им с Т-90М <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 212.</ref>

* [[Файл:Flag of Syria.png|25x25пкс]] [[Сирия]] &nbsp;– вер. 30 Т-90А, доставени от Русия през 2015 г.<ref>https://www.gazeta.ru/army/2016/02/05/8058413.shtml?updated</ref>

* [[Image:Flag of Turkmenistan.svg|25px]] [[Туркменистан]] &nbsp;– 4 Т-90СА към 2014 г. <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 226.</ref>

* [[Image:Flag of Uganda (WFB 2004).gif|25px]] [[Уганда]] &nbsp;– 44 Т-90СА към 2014 г. <ref>The Military Balance 2017. &nbsp;– p. 543.</ref>

* {{икона|ru}} Карцев, Л. Н. Воспоминания Главного конструктора танков. журнал „Техника и вооружение“, 2008, №№ 1 &nbsp;– 5, 8, 9, 11.

* {{икона|en}} Jane’s Armour and Artillery 2005 &nbsp;– 2006.