Лупа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кор.
Ред 1:
{{към пояснение|Лупа|Лупа (пояснение)}}
[[File:Lupa.na.encyklopedii.jpg|thumb|300px|Лупа]]
'''Лупата ''' е [[оптика|оптичен инструмент]], състоящ се от двойно изпъкналадвойноизпъкнала [[леща (оптика)|леща]] (или по-рядко комбинация от няколко лещи) и е предназначена за наблюдение на малки предмети, поставени на близко разстояние, по-точно, малко по-малко от [[фокус (физика)|фокусното разстояние]]. [[Лъч]]ите от изображението попадат в [[око]]то под по-голям пространствен ъгъл и се получава увеличаващо действие. Най-значимите параметипараметри на лупата са нейният диаметър и фокуснофокусноти ѝ разстояние. Най-широка употреба имат във [[филателия]]та и [[техника]]та.
 
Лупата действа на принципа на създаване на увеличен по размер недействителен образ на предметпредмета зад лещата. Задължително условие е обектът да се намира на разстояние по-късо от фокусното разстояние на използваната леща. Ако обектът е по-далеч от фокусното разстояние на лещата, образът се появява умален и обърнат и може да бъде използван за проектиране на изображения върху различни плоскости.
 
Лещата в рамка може да е закрепена на стойка, която да я държи на правилното разстояние от масата, т.е. на правилното разстояние от желания обект на наблюдение. Последното важи, когато обектът е малък, а също така и ако е възможна промяна на височината посредством механизъм. Някои лупи са сгъваеми (с дръжка или стойка).
Ред 17:
== История ==
=== Лупата на Немруд ===
Откритие, направено през 1850 г. от археолога сър Джон Лейърд, повдига въпроса за това кой в действителност е използвал първата лупа? По време на поредица от разкопки в днешен Ирак Лейърд открил парче лупа, датиращо отпреди 3000 години. Понастоящем изложено в Британския музей, това парче показва, че първата известна лупа е била използвана по времето на асирийците. Професор Джовани Петинато от Университета в Рим вярва, че тази лупа от кристален кварц, която според него е значително откритие, осветяващо историята на науката, би могла също така да обясни защо древните асирийци са имали толкова големи познания по астрономия, как са открили планетата Сатурн и пръстените около нея.
Откритие, направено през 1850 г. от археолога сър Джон Лейърд, повдига въпроса за това кой в действителност
е използвал първата лупа? По време на поредица от разкопки в днешен Ирак Лейърд открил парче лупа, датиращо отпреди 3000 години. Понастоящем изложено в Британския музей, това парче показва, че първата известна лупа е била използвана по времето на асирийците. Професор Джовани Петинато от Университета в Рим вярва, че тази лупа от кристален кварц, която според него е значително откритие, осветяващо историята на науката, би могла също така да обясни защо древните асирийци са имали толкова големи познания по астрономия, как са открили планетата Сатурн и пръстените около нея.
 
Най-ранните данни за съществуването на увеличително устройство датира от „Книга за оптиката“, публикувана от арабския учен [[Ибн ал-Хайтам]] през 1021 г. След като книгата е преведена на латински, в Англия Роджър Бейкън през 13-ти век описва свойствата на лупата, което на свой ред бивае последвано от изобретяването на очилата в Италия през същия период.
 
== Увеличение ==
Увеличителната способност на една лупа се определя от разстоянието между очите на наблюдателя и предмета и от разстоянието око-обект. Обикновено лупите се степенуват в зависимост от силата на увеличение. Силата на увеличение е отношението между големината на изображението, проектирано върху ретината, със и без лупа, Катокато за случая без лупа се приема, че обектът бивае доближен на максималното разстояние до окото, където да не се размива образаобразът му. Тази точка варира при различните хора в зависимост от възрастта им. При дете може да почти 5 сантиметраcm, докато при възрастните хора това разстояние може да нарасне до два2 метраm. Лупите принципно се категоризират, като за еталон се използва стандартна мярка от четвърт25 метърcm.
 
Най-голяма сила на увеличение може да бъде постигната, като се местят заедно окото и лещата, за да се постигне най-добриядобрият фокус. При този случай обектът обикновено е близко до лещата. Силата на увеличение, постигната при тези условия, е MP0=¼Φ+1, където Φ е оптичната сила в диоптри, а факторът от ¼ идва от това, че приетото разстояние за най-близка до окото точка е 25 смcm. Тази величина за силата на увеличение обикновено се използва за категоризация на увеличителни устройства. Обикновено се обозначава „mד, където m=MP0.
 
Не винаги обаче лупите биват употребени по гореописания начин. Много по-удобно е да се доближи лупата по-близо до обекта – на едно фокусно разстояние, Катокато по този начин може да се получи много качествено изображение; фокусът не е особено чувствителен към положението на очите. В този случай силата на увеличение е приблизително MP=¼Φ.
 
Типичната лупа може да има фокусно разстояние от 25 смcm, Еквивалентноеквивалентно на оптичанатаоптичната сила на 4 диоптъра. Подобна лупа си продава като лупа с „2ד увеличение. При същинска употреба, наблюдател с „типични„типични“ очи би постигнал увеличение накъде в рамките на 1 и 2, като това зависи от разположението на лещата. По-възрастен човек би бил способен да постигне сила на увеличение от 8 и повече със същата леща, като таватова се дължи на по-дългото разстояние на най-близка точка до очите.
 
== Използване като символ ==
ЛупатаЗнакът за лупа (т.е. [[File:Magnifying glass icon.svg|12px]], или U+1F50D в [[Unicode]]: &#x1F50D;) обикновено се използва като символично представяне за способността за търсене или увеличаване, особено в компютърен софтуер и уеб сайтове. <ref>{{cite web|title=Bing Search|url=http://www.bing.com/}}</ref><ref>{{cite web|title=Google Search|url=https://www.google.com/search?q=Search}}</ref><!-- et cetera -->
 
== Източници ==