Английска ренесансова литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източници
(Няма разлика)

Версия от 12:29, 24 януари 2018

Английски ренесанс е термин, който описва културното и художествено направление в Англия от ранния 16-ти до ранния 17 век. Свързва се с Ренесанса в Европа, за чието начало се възприема северна Италия през 14 век. Този период в английската история е наричан "ерата на Шекспир" или "Елизабетинска епоха" на имената на най - известния автор и на най-известния монарх през Английския ренесанс; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил особено известен писател за времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет. Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство.Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата индентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на Тюдорите (1485 – 1603) . Според концепцията на М.Минков периода от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет Джон Дън (1572 - 1631 ) с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма - човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас. Най – значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор (1478 – 1535 ) .