Соломон Август Андре: Разлика между версии

| портрет-описание =

| починал-място = о-в [[островКвитоя]], [[Свалбард и Ян БелиМайен]], [[ШпицбергенНорвегия]]

'''Соломон Август Андре''' ({{lang-sv|Salomon August Andrée}}) ([[18 октомври]]е [[1854Швеция|шведски]] - [[октомвриинженер]], [[1897летец]]) шведски инженер, летец, полярен [[изследовател]].

Роден е вна малкото[[18 шведскооктомври]] градче[[1854]] година в [[Грена (град)|Грена]], Швеция. През 1874 се дипломира като машинен инженер от Кралския технологичен институт в [[Стокхолм]]. През 1876 участва като портиер на шведското представителство на изложението във [[Филаделфия]], [[САЩ]], където прочита изключително интересна книга за [[Въздухоплаване|въздухоплаването]], която мечта той следва до края на живота си. След завръщането си в [[Швеция]] открива магазин за машинни части, където работи до 1880 г., но бизнесът му е неуспешен и си търси друга работа.

От 1880 до 1882 е сътрудник в Кралския технологичен институт, а през 1882- – 1883 участва в шведската научна експедиция до [[Шпицберген]] водена от [[Нилс Екхолм]], като Андре изследва методите и начините за използване на вятъра за производство на [[електроенергия]].

С подкрепата на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]] и финансиран от краля [[Оскар ІІII (Швеция)|Оскар II]] и [[Алфред Нобел]] Андре се заема да осъществи първия полет с балон до [[Северния полюс]].

През 1896 прави неуспешен опит да излети от западната част на [[Шпицберген]], но вятърът не му позволява да излети. На 11 юли 1897, заедно с инженер Кнут Френкел и фотографа Нилс Стриндберг излита от Шпицберген ис следбалон 65-часов„Орел“. полет[[Аеростат]]ът достигнае дос 82ºобем 56`4531 скуб.ш м. и бива снабден с платно, къдетокоето балонъте загубвавключено своитекъм въздухоплавателнисложната възможностисистема от въжета. Именно с тази система е планирано да се управлява летателният апарат. При издигането се скъсват три въжета и падабалонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелита в североизточна посока 480 км издигайки се на земятазначителна височина. ОтНа 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балонът пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс. тамОттам тримата пътешественици с три шейни и една лодка тръгват по леда на юг към архипелага [[Земя на Франц Йосиф]], но след седмица установяват, че ледовете ги носят на запад, те променят намеренията си и се насочват към [[Шпицберген]]Шприцберген. ВНа началото22 на октомвриюли, след дваедноседмична месецаподготовка, непосилнипътешествениците усилиясе успяватотправят дапеша достигнаткъм данос БелияФранц островЙосиф, накъдето изтокимало отсклад [[Шпицберген]]с храна за експедицията. ТамПътят тепо сеплаващите подготвятледове забива зимуванеизключително катотруден. сиВъпреки набавятлипсата месона отхрана, убитистуда белии мечкиумората, нопо именновреме тона състози съдържащитепоход сепътешествениците вне негопрекратяват трихинелознисвоите бактериинаучни допринасяизследвания. заТе смърттаправят намножество астрономически и метеорологични наблюдения, а в дневниците си описват и срещнатите изследователитеживотни.

* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/