Константин Стателов: Разлика между версии

== Биография ==

[[Файл:Statelov family.jpg|ляво|мини|250п|Константин и Елена Стателови, синове им Александър и Борис и дъщерите Олга и Евгения]]

 

След завършване на института учителства със съпругата си в различни градове, като [[Силистра]], [[Шумен]], [[Солун]], [[Садово]], [[Русе]]. През 1882 година е назначен в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] като учител и инспектор - прави разпределението на часовете, надзирава на класовете и поведението на учениците и учителите.<ref name="СолунБГ"/> В различни периоди ръководи хора и пансиона на гимназията.<ref name="СолунБГ"/> През 1888 година за три месеца е директор на гимназията след оттеглянето на [[Георги Кандиларов]].<ref name="Кандиларовъ 81">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="СолунБГ"/><ref>Исторически преглед, Том 60, Броеве 1 – 2, Българско историческо дружество (Българска академия на науките), 2004, стр. 53.</ref> През септември 1884 година е избран за член на [[Солунска българска община|Солунската българска община]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 579.</ref> Управител е на българските училища в [[Битолски вилает|Битолския вилает]] в годините 1888 – 89. След това става учител и после директор на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 615.</ref>